АИКБ: Икономиката има потенциал да нарасне с между 3,8 и 4,2% през 2018 г.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смятат, че българската икономика има потенциал да нарасне през 2018 г. с повече от заложеното в държавния бюджет – с между 3,8 и 4,2%. Това се посочва в позицията на Асоциацията по предвижданите параметри на Бюджет 2018.

В най-важния финансов закон на държавата е заложен ръст на икономиката от 4%, дефицит 1% и вземане на нов държавен заем в размер на 1 млрд. лв.   

Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси, пише в позицията на АИКБ, изпратена до управляващите.

На следващо място икономиката може да ускори ръста си при планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни. Според организацията на индустриалците това ще допринесе за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление.

Този ръст би било възможно да се изпълни, ако не се случат извънредни външнополитически или външноикономически събития, политически или банкови кризи, влошаване на външните условия за българския износ, срив на преките чуждестранни инвестиции, уточняват от бизнес организацията.

Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ също предполагат умерен оптимизъм по отношение на растежа през следващата година. Данните показват, че 61% от анкетираните очакват продажбите да нараснат и само 20% от тях смятат, че финансовият резултат ще намалее през 2018 г. Работодателите очакват през 2018 г. износът да се увеличи или да остане без промяна спрямо 2017 г. Една трета от членовете на организацията обмислят увеличение на инвестициите, а 43% от тях смятат, че размерът на инвестициите през 2018 г. ще остане без промяна спрямо 2017 г.

От АИКБ определят прогнозата за равнището на безработица като реалистична (да се понижи до 6,2%), но предупреждават, че тя може и да не се изпълни, ако държавата не се откаже от административното вмешателство на пазара на труда (каквато е практиката в момента при определянето на минималната работна заплата). Бизнесът настоява и за двустранно договаряне на минималната работна заплата по браншове и да бъдат премахнати минималните осигурителни прагове и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“).

Асоциацията на индустриалците се обявява срещу това бизнесът да плаща първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност, както и платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство.

АИКБ възразява срещу административното увеличение на минималните осигурителни прагове за 2018 г. с 3,9% и искат по-плавно увеличение на минималния осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите.

Работодателите настояват за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната - минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез двустранно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички двустранно договорени минимални заплати.

АИКБ не подкрепя предложените в Бюджет 2018 мерки за повишаване на социалните помощи и обезщетения. Увеличението на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 години (от 340 на 380 лв.), увеличаването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица (от 7,20 на 9,00 лв.), запазването на най-дългия период на майчинство в световен мащаб (410 дни).

Организацията не подкрепя и увеличението на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност” както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП. Тя дори препоръчва намаляване на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Вътрешен ред и сигурност” предвид неизвършените реформи в сектора.

Бизнес обединението предлага промяна в модела на финансиране на висшето образование. Подходящ механизъм за насърчаване и задържане на качествените специалисти в България е въвеждането на финансов механизъм по дефицитни специалности, които да са обвързани със задължение за студентите след завършването си да останат да работят за известен период в България, смятат от бизнеса.