Проф. Лалко Дулевски: До 1 юли трябва да влезем в ERM II

На по-висока скорост в конвергенцията

„Това ще позволи една по-бърза скорост на конвергенция, на присъединяване към средноевропейските нива и от тази гледна точка държавата и институциите в страната ни няма да имат заден ход – те ще бъдат подложени на самодисциплина в стремежа си за извършване на тези реформи“, е мнението на Димитър Бранков.

Той направи сравнение с трите прибалтийски държави, които имаха валутен борд преди влизане в еврозоната и подчерта, че не могат да се правят аналогии със случилото се в Гърция, защото в България нивото на държавен дълг към БВП е 24%, докато в Гърция нивата са близки до 200%.

„Ползите за влизането в ERM II са, че на първо място се променя паричната политика. Като фактология може да се провери, че България упражнява най-рестриктивната политика на валутен борд, известна в историята на паричните системи на публичните финанси, нещо, което е едновременно ограничение, но и предимство на страната, каза Бранков. – Единственият реалистичен и възможен път за изход от системата от тази уникална ситуация, в която се намира България, е именно влизане в еврозоната. На първо място това би осигурило кредитор от последна инстанция, което би осигурило ресурс за банковата система от страна на централната банка в механизма на банковия съюз, в системата на банковия съюз под йеархията на ЕЦБ, което е по-лесен достъп до кредитен ресурс, както за българските търговски банки, така и за българския бизнес и българските граждани, а и за държавата при излизане на финансовите пазари, ако е необходимо за финансиране на краткосрочни дефицити.“ 

Той напомни, че след 2024 г. се предвижда и допълнителен механизъм за гарантиране на депозитите на гражданите и бизнеса в еврозоната и на банковия съюз.

Ползи след валутния борд

Сред предимствата от членство в еврозоната Бранков посочи освобождаването на огромен ресурс – валутният резерв, в това число и фискалният резерв, с което ще се даде възможности за разумни политики в публични сфери и евентуално предсрочно погасяване на държавния дълъг.

Като предизвикателство в присъединителния процес Бранков смята осигуряването на външнополитическата подкрепа и постигането на по-голяма информираност сред хората и бизнеса.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на ИСС, обяви, че очаква приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен натиск у нас.

“Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре в момента, в който се приема еврото, но това не влияе върху общия инфлационен натиск, който да стига до непознати или притеснителни нива. От 0,3 до 1,4% е средното инфлационно ниво към съответните години на държавите, които са се присъединили последно към еврозоната, даде пример Димитров. – Сигурно кафето няма да струва 60 стотинки, сигурно ще струва едно евро, това се случва с най-масовите "дребни" цени – закръгление нагоре и то в евро, но това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората нива.”

Лидерът на КНСБ е категоричен, че влизането в ERM II и еврозоната няма да са пречка за продължаващото ускорено развитие и увеличение на заплатите и на доходите от труд в България.

Сред положителните фактори Димитров посочи нивото на движение на доходите, като изтъкна, че ръстът на минималната заплата при балтийските държави, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, след като са влезли в еврозоната.