Икономисти: Плоският данък не върши работа

Плоският данък не върши работата, за която беше въведен, и си заслужава да се мисли дали не трябва да се въведе прогресивен данък с различни ставки.

Това коментира проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България.

Той е на мнение, че изборът на системата за данъчно облагане трябва да е съобразен с разбиранията и очакванията на обществото за социална справедливост и икономическа мотивация. Професорът е категоричен, че за девет години с плосък данък  практиката  подкрепя хипотезата, че няма позитивна връзка с инвестиционната активност.

„Призоваваме към дебат, академичен, обществен, който да прерасне в управленско решение. Плоският данък не беше въведен със сериозни обсъждания и не е сериозно така да се махне“, посочи доц. Виктор Йоцов.

Според него дебат трябва да има и за диференцираната ставка на ДДС. За пример ученият даде Румъния, която въведе диференцирано ДДС и това вече дава положителен ефект, като през миналата година северната ни съседка отчете 7% икономически растеж.

„Не очакваме политически сътресения и предсрочни избори“, прогнозира доц. Йоцов. – Не очакваме и промяна във фискалните и данъчните параметри, които ще отговарят на средносрочната прогноза. До края на 2020 г. икономическият растеж ще е между 3 и 3,5%. Не очакваме  завишена инфлация, икономиката няма да тръгне да прегрява.“ 

Той обаче се надява да се засили темпът на усвояване на европейските средства, които „отбелязват посредствени резултати през последните две години“.

Активност в капиталовите разходи

„От 2009 до 2017 г. от страната са „спестени“ 10 млрд. лева капиталови разходи от планираните официално държавни инвестиции от 47 млрд. лева. Брутният вътрешен продукт можеше да бъде с една трета повече, ако тези инвестиции бяха действително реализирани и БВП към 2017 г.  щеше да е  с около 33 млрд. лева повече, пресметна проф. Минасян. – Към 2017 г. БВП на човек от населението в България се оценява  на около 7 хил. евро, а при реализацията на планираните от консолидираната фискална програма  инвестиции този показател трябваше да надхвърли 9 хил. евро. Щяхме да  изпреварим, макар и с малко, Румъния – предпоследната страна в тази поредна тъжна, за нас, европейска класация.“

                               Планирани и отчетени капиталови разходи в КФП

Проф. Минасян съобщи, че в периода 2010 -2017 г. общият износ на български резидентни капитали в чужбина  се оценява на 13 млрд. евро, което  с три четвърти повече от нетните постъпления от ЕС. В структурно отношение те се разпределят по средния начин: инвестирани преки инвестиции в чужбина – 3,6 млрд. евро или 28%, инвестирани портфейлни инвестиции в чужбина – 5,3 млрд. евро или 41%, инвестиран друг капитал в чужбина – 3,9 млрд. евро или 30%.

Минасян отчете, че българските капитали в чужбина реализират минимална доходност,  като през 2017 г. тя е била 1%, но ако тези капитали са били инвестирани в производство в България тя би могла да донесе доходност от 5%.

Гарабяд Минасян е на мнение, че икономиката трябва да намери път към динамична стабилност.

              Износ на местни капитали (млн. евро)

По-малко стоки за експорт

Според гл. ас. Недялко Несторов износителите в България работят на границата на своя производствен потенциал и без инвестиции няма да има увеличение на експорта.

Очакванията му са през тази година са салдото по търговията със стоки да се влоши през следващите години, както поради задържане на темповете за износ, така и поради увеличавене на вноса заради засиленото вътрешно търсене. Така нетният износ вероятно ще бъде с отрицателен принос в растежа на БВП.

                     Ръст на физическия обем на БВП, износ и внос на България, %