Нина Стоянова: Иновациите ще гарантират сигурността на плащанията

Парите могат да бъдат разглеждани като стойност, когато говорим за цената на кредита и лихвите по депозитите, като платежно средство, когато говорим за плащанията в брой или по безналичен път, или като повод за иновации, когато говорим за последните развития в платежните процеси и инфраструктура. Това каза подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково“ Нина Стоянова на конференцията „Бъдещето на парите“.

„Когато говорим за парите като законно платежно средство, е важно да отбележим заявеното намерение от лятото на 2018 г. за предприемане на необходимите действия за присъединяване на българския лев към ERM II. Както е известно, приетият от правителството план включва изпълнението на определени мерки, свързани с надзора на банковия и небанковия финансов сектор, подобряване управлението на държавните предприятия и усъвършенстване на правната рамка, свързана с противодействието на изпирането на пари и несъстоятелността на търговски дружества“, посочи тя. 

Нина Стоянова напомни, че централната банка работи за присъединяване към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, като работните процеси включват нормативни промени, подготовка за включване към Единния фонд за преструктуриране, синхронизиране на надзорните практики и преглед на качеството на активите и стрес тест на шест избрани от ЕЦБ български банки.

Ръст на безкасовите плащания

Нина Стоянова съобщи, че през последните няколко години се наблюдава постоянно нарастване на плащанията, извършени по безналичен път. „Данните за миналата година показват, че стойността на обработените плащания от Системата за брутен сетълмент в реално време РИНГС, оперирана от БНБ, се е увеличила с 32,3%, а техният брой – със 7,2% спрямо 2017 г., пресметна ръководителят на управление „Банково“.

По отношение на плащанията в евро, извършени през системния компонент TARGET2-BNB, опериран от БНБ, за 2018 г. при броя на трансакциите има увеличение с 22,4% спрямо 2017 г., а в стойността на обработените плащания има нарастване с 27,4% спрямо 2017 г. 

„Показателен е  и фактът, че през 2017 г. 56% от нарежданията за кредитен превод са били направени от ползвателите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи. Тази тенденция се запазва и през 2018 г., информира Стоянова и изброи проектите, свързани с повишаване сигурността на безналичните плащания, особено тези, осъществявани в интернет или чрез друг дистанционен способ.

Тя напомни, че в процес на въвеждане са изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 на европейска директива за регулаторните технически стандарти за по-прецизно установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация. 

Повече гаранции за клиентите

„Най-късно до 14 септември тази година е необходимо доставчиците на платежни услуги да осигурят пълно прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца по отношение на всички услуги, извършвани по електронен път. Акцент се поставя върху използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане, като напр. парола и еднократен динамичен код, генериран чрез токен устройство или съобщение през мобилния телефон“, посочи Нина Стоянова.

В същия срок – до 14 септември, предстои въвеждане от страна на доставчиците на платежни услуги, които обслужват сметки, на изискванията към интерфейсите, чрез които те трябва да осигурят достъпност до своите системи на доставчиците на новите два вида платежни услуги – по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка.

Стоянова увери, че тези две нови платежни услуги ще се извършват изцяло в интернет среда, а за да протичат безпроблемно тези процедури, БНБ е създала необходимата организация за получаване на документите от лицензираните в страната доставчици на платежни услуги.

Подготвят се и изменения в Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.

Най-важната промяна, която се очаква да окаже влияние върху пазара на платежните услуги, е приетият Регламент (ЕС) 2019/518 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 относно презграничните плащания в рамките на общността.

Доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната ще са длъжни да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна.

Прозрачност и съпоставимост на таксите

Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро.

Доставчиците на платежни услуги трябва да прилагат изискването за равни такси от 15 декември 2019 г. В новия регламент са предвидени и изисквания за по-голяма прозрачност и съпоставимост по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи, в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране.

С оглед привеждане на националното законодателство в съответствие с регламента, в процес на разработване са и  промени в Закона за платежните услуги и платежните системи.