Интеграцията на банките минава през финансовата стабилност

Структурните дисбаланси в еврозоната съдържат възможности за нас като страна. Застаряващото население в Европа не осигурява гъвкавост, затова бизнесът търси консолидация, която да намали разходите. Това се усеща като пренасяне на много дейности и изнесени процеси в Източна Европа, коментира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на ОББ, на форума на Клуб Investor “Банки и финанси“.

Според председателя на управителния съвет на Асоциацията на банките в България сега българските заплати не са конвертируеми и постигането на средните нива са възможност, но предупреди, че при ниската раждаемост и миграция този потенциал бързо ще се преодолее при липсата на качествени професионалисти. „Ще загубим това предимство, ако не се подобри качеството на образованието“, коментира банкерът.

Имиджа на България

Андронов е категоричен, че в Европа има заложени проблеми, защото „политически се действа ден за ден“, а проблемите дългосрочно остават.

Той потвърди, че влизането в еврозоната за България е цел. Банкерът отчете, че списъкът с изискванията е „бюрократски инструмент, където те оценят по норма, че можеш за влезеш“, но става все по трудно в ядрото на еврозоната това да се продаде на избирателите политически. „За България във Financial Times през последните два месеца информацията е свързана само с „апартаментгейт“, даде пример банкерът и подчерта, че за България е най-важно да има стабилна финансова система.

Петър Андронов не скри притеснението си, че интеграцията към европейската банкова система създава неудобства на банките. „Европейската централна банка, като инструмент да регулира и да е законотворец, се старае да създава стабилност, но бълва толкова много норми“, посочи банкерът и изрази мнение, че това потиска банковия растеж и трудно ще даде тласък на развитие.

„Докато Базел I започна с 40-50 страници, сега документите, които регулират, са стотици страници. Не можеш да прилагаш единствения си инструмент", не спести критиката си Андронов и призова да се стимулира икономическият растеж и потребление. Той е категоричен, че финтех индустрията няма да осигури този ефект, защото банките масово изкупуват технологичните дружества и те не са алтернативата, която ще осигури на Европа растеж.

Андронов отчете, че мерките на БНБ не се свеждат само до влизане в ритъма на ЕЦБ, но когато централната банка вижда растежа на кредита над нормалното при потребителското и ипотечното кредитиране, както и дисбаланси, се намесва. „Централната банка иска от банките да имат в резервите си повече капитал", каза Петър Андронов и обясни това, че при ниските лихви и при евентуална турбулентност на икономиката, няма да се стигне до повече загуби.

Повече капитал за бизнеса

„В България има позитивни тенденции и в последните десет години се преминава в интензивен растеж, но не се знае какво става с частните инвестиции и затова трябва да се търсят решения, призова Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие. „Икономиката прекалено се моделизира и математезира, а никой няма кристална топка в моделите си за да постигне ефикасност и ефективност“, посочи още той.

Икономистът смята, че има парадокси в монетарната политика на нулеви лихви, които трябва да разхлабват или затягат, затова банките търсят секторни и географски потенциали.

Главният икономист на ББР вижда ролята на държавната банка в подкрепа на икономическата активност, като търси потенциала на публичния сектор и финансовите институции. „Става все по-актуален въпросът за Европа и България за търсене на повече капитал, затова учредяваме Фонд за капиталови инвестиции за подкрепа на предприемаческия и стартиращ бизнес“, съобщи Лингорски и потвърди, че ББР ще е трансмисия на 65 млн. лева първоначално към фирмите.

Политика без изненади

„Не искам България да прилича на Франция, Италия и Гърция със слаби реформи и бюджетен дефицит, а повече на либерализиращите се държави в Източна Европа“, настоя Николай Василев, управляващ партньор и изпълнителен директор на Expat Capital. Бившият икономически министър също настоя да се решават структурните промени, които се отразяват на икономическия растеж.

Василев отчете, че вече 22 години няма остър завой в политиката на българските правителства, но предупреди, че има опасност в бъдеще при обрат за нови конфигурации при влизане в Еврозоната. „За България новините са положителни, че няма криза. През последните години има бюджетни излишъци и това е правилно. Сега има дебат за диференцираните ставки и аз съм против, заради възможни злоупотреби, ще има лобиране между браншовете и ще се загуби простотата на данъчната система“, убеден е Николай Василев.

Той е на мнение, че страната ни заслужава да има по-голям кредитен рейтинг, който да започва с „А“.

„Искам да видя концесията на „Летище София“ в най-скоро време, както и да растат заплатите“, заяви бившият икономически министър. Що се отнася до международния имидж на страната той напомни, че през последните години за България се говори само, че е най-бедната страна в ЕС и причините са обективни. Сред тях той посочи, че България бавно се приближава до Еврозоната, Шенген, ОИСР и до Космическата агенция.