Защо България е сред „лидерите“ по лоши кредити?

В България кредитите се просрочват три пъти по-често, отколкото при средния европеец. Това коментира в ефира на Нова телевизя финансистът Емил Хърсев.

Изказването му е по повод данните на БНБ, цитирани от омбудсмана Мая Манолова, според които страната ни е в топ 5 в ЕС по лоши кредити. Според данните през 2018 г. пpoблeмнитe ĸpeдити нaмaлявaт c близo 1,6 млpд. лв. - oт 8,07 млpд. лева нa 6,48 млpд. лeвa. Дeлът им в oбщия paзмep нa пpeдocтaвeнитe oт бaнĸитe зaeми зa гpaждaни и фиpми ce cвивa oт 15,58% нa 11,56%. Трябва обаче да уточним, че тези данни са без редукция на провизиите.

Хърсев обаче отчете, че през последните две години насърчаването на банките да чистят по-бързо лошите портфейли дава резултат.

„Всъщност имаме намаление на отпуснатите кредите, в сравнение със същия период миналата година. Има много причини за това страната ни да има много кредити, които не се обслужват навреме. Държавата трябва да се замисли за това до каква степен законодателството трябва да бъде променяно в посоката, която омбудсманът преследва”,заяви Хърсев. По думите му трябва да правим разлика между банкови и небанкови кредити. Той посочи още, че голяма част от фирмите, отпускащи бързи кредити, чакат клиента да забави плащането. Те печелят от това, поясни Емил Хърсев.

Investor.bg припомня, че необслужваните заеми са едно от предизвикателствата пред влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, а до края на юни се очаква оценката на Европейската централна банка (ЕЦБ) дали банковата ни система е пригодна за банковия съюз. Заключението ще бъде направено именно на база съотношението на брутните необслужвани кредити спрямо общия размер на отпуснатите заеми, без да се отчитат намалението на сумите с размера на заделените за тях провизии. 

От доклад на Deloitte пък става ясно, че в периода 2015 – 2018 г. продажбата на необслужвани дългове в България възлиза на около 1,5 млрд. евро, а продажбата на проблемни заеми е част от стратегията на банковия сектор у нас за понижаване на дела на необслужваните кредити, насърчавана от БНБ и изисквана от Европейската комисия.

От изследването става ясно, че към края на 2017 г. само четири държави от Централна и Източна Европа имат по-висок дял на необслужваните кредити в сравнение с България по данни от 2017 г. Положителното е, че благодарение на взетите мерки се отчита сериозно подобрение на качеството на активите - с 21,7% в сегмента за граждани и със 17,7% в корпоративния сегмент от 2016 г. до края на 2017 г. Така, делът на необслужваните заеми е спаднал от 10% на 7,4% през 2017 г. (за кредити на физически лица), а при корпоративните кредити спадът е с 2,7% до ниво от 12,5% към края на 2017 г., показват данните на Deloitte.