Окончателно: Камери ще има и в складовете за цигари и алкохол

Система за видеонаблюдение и контрол ще има и в лицензираните складове за алкохол и тютюневи изделия. Това решиха окончателно депутатите по време на гласуването на второ четене на Закона за държавния бюджет за 2020 г.

С изненадващи промени в преходните и заключителни разпоредби на най-важния финансов закон се реши между двете четения да се поставят камери за видео наблюдение не само в акцизните складове за течни горива, както предвиждаха последните приети промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), а и в складовете за тютюневи изделия и алкохол.

Камерите ще бъдат разположени само на входа и изхода на складовете. Във вътрешността вече има такива. На едно oт последните заседания на ресорната Комисия по бюджет и финанси в НС стана ясно, че след като се види ефектът от видеонаблюдението на входа и изхода на складовете, ще се прецени дали да се въведе такава мярка и за други акцизни стоки, а предложението в текстовете да бъдат включени и складовете за алкохол отпадна. Явно обаче управляващите са размислили и са решили да ускорят процеса по контрол. Председателят на комисията Менда Стоянова обясни тогава, че новата мярка се въвежда, защото имало много коментари, че крачката е „половинчата“ и няма да има ефект. В крайна сметка допълнителното видео наблюдение беше прието почти единодушно.

Депутатите решиха още онлайн платформи да бъдат спирани, ако предлагат некатегоризирани или нерегистрирани места за настаняване. По предложение на депутатите Менда Стоянова /ГЕРБ/ и Валери Симеонов /ОП/ платформите се задължават да предлагат "категоризирани" или "регистрирани" обекти за краткосрочно настаняване. Регистрацията на местата за временно настаняване ще се извършва от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица. 

С предложението на депутатите, гласувано в зала, се дава възможност за сключване на споразумение между държавни органи/общини и лица, които осъществяват посредническа дейност за онлайн предлагане на туристически услуги. В текстовете контролът по предлаганите услуги се извършва от министъра на туризма или оправомощено от него длъжностно лице, които могат да направят искане до районния съд за спиране на дадена платформа, ако тя предлага обект, който не е регистриран.

Според приетите текстове платформата може да бъде спирана за срок от две седмици при първо нарушение или 30 дни при повторно такова. Освен това за нарушителите се предвиждат глоби от 500 до 5000 лв. за физическите лица, които не са търговци, а за едноличните търговци и юридически лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Любопитното е, че по тези текстове нямаше никакви дебати и на практика с гласуването им текстове парламентът прие окончателно на второ четене държавния бюджет за догодина.

В приходната част са предвидени общо 46,8 млрд. лв. приходи, което се равнява на близо 37% от БВП. Това е с около 3 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и заложените 43,54 млрд. лв. приходи за тази година. 
При разходите също има близо 1 млрд. лв. увеличение – от 45,9 млр. лв., планирани за тази година, се очаква през 2020 г. те да достигнат 46,8 млрд. лв. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация. Най-много разходи – 18,43 млрд. лв., са предвидени за социални и здравно-осигурителни плащания. 

Размерът на данъците и осигуровките остава непроменен.

Вноската на страната ни към общия бюджет на ЕС ще бъде в размер на 1,4 млрд. лв.

Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.
Минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. ще бъде 610 лв. Предвидено е и увеличение с 10% на заплатите в бюджетната сфера. За социалните работници ръстът на възнагражденията ще бъде до 15%, а за педагогическия персонал  - 17 на сто. Догодина е предвидена възможност за изтегляне на нов дълг от малко над 2 милиарда лева, включително и чрез емисия на външните пазари. 

Според прогнозите на финансовото министерство план-сметката за догодина ще бъде балансирана за първи път от 11 години. В обобщение, в сравнение с тази година се отпускат половин милиард лева повече за здравеопазване, 590 млн. лв. повече за пенсии в съответствие с възприетия пенсионен модел и 196 млн. лв. повече за социални помощи и обезщетения. Има ръст от 116,4 млн. лв. ръст на средствата за програми, дейности и служби по социално осигуряване. 610 млн. лв. повече за образование. Заради ангажиментите на България към НАТО средствата за отбрана са повишени с над 200 млн. лв. спрямо тази година, с което достигат 1,61 % от БВП.