Управителят на БНБ: Кризата е тест за институциите

Днешната ситуация е тест за институциите. Настоящата година е уникална по не толкова положителни причини, включително здравната криза, прераснала в икономическа, и сложната политическа ситуация. Тези развития ни поставят пред много трудни предизвикателства, истинският отговор на които трябва да бъде институционален. С тези думи управителят на Българската народна банка Димитър Радев се е обърнал към преподаватели и студенти при откриването на юбилейната учебна година в УНСС. Той определя стогодишното висше учебно заведение като най-големият, най-старият и най-авторитетният бизнес университет в Югоизточна Европа.

Управителят на централната банка посочи, че институциите от обществено-политическия и икономическия спектър – от политиката, здравния и образователния сектор и икономиката до публичните финанси и банките, са изправени пред предизвикателства.

„Колкото по-здрави са институциите, толкова по-силен ще бъде отговорът. Ако не сме в състояние да дадем адекватен институционален отговор, ефектите могат да бъдат разрушителни“, коментира  Радев, цитиран в прессъобщение на БНБ.

Той е на мнение, че банките влязоха в настоящата криза добре подготвени след направеното през последните години с безпрецедентната по своя мащаб и дълбочина проверка на качеството на активите и стрес тестове, проведени от БНБ и Европейската централна банка.

„Една от техните основни цели беше да се подготвят банките за най-лоши макроикономически сценарии, които мнозина тогава определяха като невъзможни. Сега, когато вече сме в тези „невъзможни“ сценарии, виждаме, че банките реагират адекватно и продължават да бъдат в добра кондиция“, оцени състоянието на кредитните институции гуверньорът на БНБ.

Според него тази подготовка е помогнала още в началото на кризата да се приемат допълнителни мерки, за да се засили капиталовата позиция и ликвидността на банките.

Частен мораториум за кредитите

„Мерките включваха пълното капитализиране на цялата печалба в сектора, силно редуциране на чуждестранните експозиции, а също така и анулиране на предвидените допълнителни капиталови изисквания, свързани с цикличните рискове. Този пакет от мерки осигури допълнителен ресурс в банковата система в размер на 9,3 млрд. лева“, посочи Радев и потвърди, че така в банковия сектор са се създали условия за прилагане на т.нар. „частен мораториум“ върху плащанията по кредити за облекчаване последствията от кризата за бизнеса и населението.

Централният банкер съобщи, че до момента отсрочване на такива плащания са получили над 14 хиляди предприятия и над 93 хиляди домакинства в общ размер на над 9 млрд. лв., което е реално и значително облекчаване на финансовите условия през най-трудния период на кризата.

Сигнал към инвеститорите

Управителят на БНБ припомни, че кризата постави на дневен ред и въпроса с условията за външно финансиране.

„Знаете, че в резултат на кризата започна акумулирането на дефицити, които трябва да се финансират, а също така и да се поддържат необходимите финансови буфери. Поради тази причина ние се нуждаехме от допълнителен знак за пазарите и за инвеститорите, че България стои стабилно в кризата от гледна точка на финансовата си позиция и на паричния си режим. Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 млрд. евро между Европейската централна банка и Българската народна банка“, каза Радев пред академичната общност.

Той е категоричен, че този знак беше разчетен еднозначно положително както от пазарите, така и от кредитните агенции, а също така и от инвеститорите.

„Искам да посоча нещо много важно – тази констатация за силната финансова позиция на страната остава валидна и в момента, независимо от развитието през последните месеци. Ще бъде грешка с много сериозни последици, ако допуснем пробив в тази посока“, отбеляза управителят на БНБ.

Предизвикателствата заради пандемията

Той обаче предупреди, че със загриженост гледа на това, което предстои да стане в следващите месеци: „Съществува голяма неяснота по отношение на това как ще се развие здравната криза, свързаната с това икономическа криза, и как ще се развие политическата ситуация“.

Димитър Радев заяви, че Българската народна банка остава консервативна в своите прогнози за икономическия растеж с твърде широк диапазон на допусканията.

„В момента работим по нова, актуализирана оценка за ситуацията за тази година и за това, което очакваме през следващата година. Ще публикуваме тази оценка през месец октомври“, информира банкерът.

Радев отбеляза, че оценките на ЕЦБ и БНБ за икономическото възстановяване в еврозоната и България ще повлияят дали ще са необходими допълнителни мерки в условията на несигурност заради пандемията.

От 1 октомври БНБ ще е част от Единния надзорен механизъм

„Извън контекста на конкретните мерки, свързани с кризата, през настоящата година постигнахме и развитие с огромно стратегическо значение, което все по-силно ще се оценява в бъдеще. Става въпрос за едновременното присъединяване на българския лев към европейския валутен механизъм и на страната към Европейския банков съюз, коментира управителят на БНБ. - След броени дни, на 1 октомври, Българската народна банка чрез банковия надзор ще стане първата българска институция, пълноправен член на важна институция на еврозоната – Единният надзорен механизъм.“

Това, по думите му, е забележителен пример на институционално развитие.

„Само преди няколко години надзорът беше една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, приета единодушно в семейството на европейския банков надзор. Този пример на институционално развитие може да бъде приложен и в други важни сфери“, смята Димитър Радев.