Българите търсят потребителски заеми за дома и обединяване на задължения

Почти половината (45%) от заявленията за потребителски кредити от май до октомври са подадени онлайн. През същия период на миналата година делът беше 37,5%. Това показва проучването „Потребителският кредит на българина“ на БНП Париба Лични Финанси.

Експертите отчитат, че почти 80% от заявленията за финансиране са за ремонт на дома, обединяване на задължения и покупка на употребявани автомобили. В периода май-октомври българите най-често са кандидатствали за потребителски кредити за ремонт на дома – 35,2% от заявленията, обединяване на задължения – 27,5% и покупка на употребявани автомобили – 15,8%.

Проучването показва, че с повишаване на финансовата култура на българите все повече се използват дигитални канали за кандидатстване за кредит. Расте и средната сума на заявленията за кредити за обединяване на задължения. През последните шест месеца тя се увеличава с 5% и достигна 9 991 лева, което е най-високата средна сума сред топ 10-те проекта, за които хората търсят финансиране, показват резултатите от проучването. Следва финансирането за лечение и автомобилни ремонти – проекти, които осигуряват финансова стабилност или не търпят отлагане. В същото време, заради коронавирусната криза има значително понижение от 16,7% на средните суми на заявките за кредити за почивки.

Делът на най-търсените кредити не се е промени съществено в сравнение със същия период на миналата година, което показва, че приоритетите на хората остават едни и същи – уютен дом, разумно управление на семейния бюджет и притежаване на добър клас автомобил.

Сред 10-те топ цели са също и лечение, покупка на обзавеждане, семейни тържества, почивки, автомобилни ремонти и други.

Средната сума на заявленията за потребителски кредити, подадени към БНП Париба Лични Финанси в България през последните шест месеца, е 7 071 лева, което е много близо до миналогодишната сума, която беше 7 160 лева. Най-висока средна сума е отчетена през октомври – 7 565 лева, което се обяснява с надеждата за предприемане на стъпки за възстановяване на икономиката и уверенията на властите, че целта на мерките срещу Covid-19 е да се избeгне пълно затваряне.

Данните показват, че българите пестят от финансиране на проекти, чиято цел е да осигурят по-голям комфорт, но не са главен приоритет. Най-значителен спад на средните суми на заявленията има при финансирането на почивки – с 16,7% до 2 277 лева. Експертите констатират, че дори и през лятото не се наблюдава голям интерес към такива кредити, което се обяснява с множеството рестрикции при пътуване извън страната, големия брой затворени хотели в България и естествената предпазливост на хората заради ситуацията с коронавируса.

С 12,6% е спаднала средната сума на заявленията за покупка на обзавеждане. По този проект средната сума за кандидатстване е 4 221 лева, докато преди година беше 4 833 лева Това също е знак, че българите са по-внимателни и са готови да отложат или преразгледат някои планове с цел да запазят финансовата си стабилност, коментират от БНП Париба Лични Финанси.

Най-често за потребителски кредит кандидатстват хора на 30-49 години, но най-големи суми заявяват тези на възраст между 50 и 59 години. От май до октомври 50% от заявленията за потребителски кредити са подадени от кандидати за заем на възраст от 30 до 49 години.

В същото време молбите с най-висока средна сума – 8 125 лева, са подадени от хора на възраст 50-59 години. Те кандидатстват за най-големи кредити за консолидация – 11 775 лева, което е с 10% повече в сравнение със средната сума за тези проекти, и за ремонт на дома – 7 715 лева. Хората на 40-49 години кандидатстват за най-големи суми за покупка на употребявани автомобили – 8 275 лева.

Във връзка с новото издание на обзора „Потребителският кредит на българина“ Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични Финанси в България посочва, че Covid-19 промени начина, по който хората управляват личните си финанси в няколко посоки.

„На първо място българите станаха по-внимателни по отношение на бюджета си. Много хора отложиха някои големи планове и се фокусираха върху дългосрочната финансова сигурност. Друга важна тенденция е нарастващото използване на дигитални канали и инструменти на всеки етап от клиентското изживяване с финансовите институции. Това показва, че расте и финансовата грамотност на хората“, коментира банкерът.