Парламентът прие Бюджет 2022 на първо четене

Народното събрание прие на първо четене проектобюджета за 2022 г. „За" гласуваха 129 души (124 в залата и 5 дистанционно), а „против“ бяха 97 в зала и 2 дистанционно. Припомняме, че вчера на първо гласуване депутатите приеха и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и ДОО.

Бюджетът за 2022 г. е различен от предишните разчети. На първо време, както го определи депутатът от ДПС Йордан Цонев, това е най-важния бюджет за последните години. Политиките, заложени в план-сметката, породиха съществени спорове както между народните представители, така и сред икономистите защото този път се залага на дефицит, вместо балансиран бюджет, какъвто би трябвало да бъде в условията на икономически растеж, и много сериозни разходи за социални плащания и подобряване на инфраструктурата. За първи път от повече от десетилетие БСП не е в опозиция, а защитава държавните прогнози и разчети. Дори сам по себе си този факт говори за промяна. От ГЕРБ се пошегуваха, че е лоша поличба щом социалистът Румен Гечев подкрепя бюджета.

Дебатът относно дали това е инвестиционен или проинфлационен бюджет не завърши убедително и след приемането на разчетите на първо четене. Очаква се обаче да има съществени промени при разглеждането му на второ четене.
Упоритостта с която финансовия министър го защити обаче е похвална.

„Философията на Бюджет 2022 е, че той като цяло е инвестиционен. Ниските заплати и ниските доходи трябва да останат в миналото. Няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи. Инфлацията, която залагаме, е 5,6% на средногодишна база. Във втората половина на година ръстът на цените ще се успокои, а през първото полугодие ще е по-висок. Инфлацията в България е привнесена заради политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), която обаче дава индикации, че ще затегне паричната си политика и ще успокои поскъпването", обясни Василев от парламентарната трибуна. На критиките за дълга той отговори, че дългът, който е предвиден в бюджета за тази и следващата година, е по-нисък спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение с разчетите на предишното правителство на ГЕРБ. 

„Когато колегите от ГЕРБ питат къде са допълнителните приходи, къде са осемте милиарда, къде са спрените кранчета. Тук са. Ние правим инвестиции от 12 млрд. лева повече с дълг, който е по-малко от това, което вие сте предвидили", допълни министърът.

От ДПС обаче предупредиха, че инвестиционните разходи в последните години не се изпълняват и с този бюджет ще се случи същото.

„Доколкото си спомням 1,9 млрд. лв. от 8,2 млрд. лв. инвестиционни разходи са по линия на европейски средства. Това е добро пожелание, няма да го изпълните“, каза Йордан Цонев. По думите му заложеният икономически растеж от 4,8%, ако е на база инвестиции, е добре, устойчив. Според депутата обаче инвестициите не идват само от фиска. „Основната помпа на растежа, както миналата година, така и тази, е потреблението. Инвестициите в основен капитал за 2021 г. са минус почти 10%. За чужди инвестиции дори няма да говоря“, каза Цонев.

Той предупреди още, че в България се наблюдава сериозно раздут кредитен балон. „Над 17% е ръстът на кредитирането за миналата година. Общата задлъжнялост е два пъти повече от събраното от данъци. Политиката на ЕЦБ и Фед е насочена към вдигане на лихвите, познайте какво ще стане с този кредитен балон? Този риск не е отчетен в бюджета“, каза още депутатът.

Цонев добави още, че не може да се очаква много и по линия на външните инвестиции, защото условията са лоши. Според него бюджетът е проинфлационен, а държавата влиза в дългова спирала, тъй като държавният дълг ще стане 47 млрд. лв. през 2024 г., а това е ръст на дълга с 600% за 15 години.

Конфликтът между бившия финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев и настоящия му колега Асен Василев се задълбочи. Ананиев се закани, че всеки месец ще пита финансовия министър как ще изпълнява „гениалната" си инвестиционна програма. По време на дуплика на Ананиев сегашният финансов министър пък отиде до него на трибуната и го помоли да представи възможностите за намаляване на разходите, след като депутатът от ГЕРБ определи проектобюджета като „социален експеримент".