Парламентът прие Бюджет 2022 на първо четене

„През годините Валутният борд наложи като ценност консервативната фискална политика и ниски нива на държавния дълг. Очевидно за Вас тези достижения нямат никаква стойност. Господин Василев, наистина целта определя средствата, ама ако ги имаш", заяви Ананиев. Той предупреди, че сегашната политика на кабинета отдалечава страната ни от влизането в еврозоната през 2024 г.

От „Възраждане“ също критикуваха разчетите заради заложеният дефицит. 

Изключителният фискален консерватизъм през последните 20 години е причината България да изостава от всички останали държави от ЕС в Централна и Източна Европа, отново подчерта в своя защита Асен Василев. „Ако ние не инвестираме в капитал, в човешки ресурси и не намалим административното бреме, няма да постигнем растеж. Благодаря ви, че така добре очертахте разликите между нашите политики и вашите. Разбирам, че ви е страх, но е крайно време да започнем да инвестираме и то по предназначение, а не да купуваме лампи по 5 хил. лв.“, каза финансовият министър. 

Този бюджет иска да направи в България инвестиционната среда и публичната среда поне толкова добра, колкото е в Европа, добави Асен Василев.

Инфлацията се очертава като основен проблем пред държавата, гражданите, бизнеса и правителството. Заедно с дълга и дефицита тази тема стана основна в дебата за план-сметката и реално опасността от сериозна обезценка на доходите не е за пренебрегване. Според Василев обаче инфлацията е основно привнесена.

„Голямата разлика между Бюджет 2022 и предходните няколко бюджета е увеличената инфлация, която може да достигне двуцифрени стойности тази година“, не се отказаха от ГЕРБ. Според депутатът и бивш министър на образованието Красимир Вълчев инфлацията е най-силният данък. „Нашето съмнение е, че Асен Василев харесва инфлацията, защото тя пълни бюджета и той преразпределя повече пари. Но поне 3 пункта от тази инфлация се дължи на закъснялото компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията и газа. Това е добавката „Асен Василев", каза Вълчев.

Василев обаче заяви, че няма никакво забавяне с компенсациите за бизнеса и действително има инфлационен данък. „Той миналата година е бил 3%, а тази година ще бъде 5-6%, но няма да е 10%, както твърди Вълчев“, каза финансовият министър.

Според него увеличението на социалните плащания значително изпреварва инфлацията.

„Вие наистина ли вярвате, че инфлацията е 2% или 5%. Не виждате ли, че строителни проекти спират заради огромното покачване с над 30% на цените на материалите", отвърна Красимир Вълчев.

От „Демократична България“ (ДБ) пък предложиха опозицията да не се вторачва така в отделни числа, а да наблюдава тенденциите. „В предложената финансова рамка за тази година се залага дефицит от 5,9 млрд. лв. или 4,1% от БВП. За догодина е 3%. От нашата парламентарна група ще проведем разговори да бъде намален още. Нека обаче не забравяме, че растежът е възможен, ако подобряваме средата, а това става само с инвестиции“, каза Мартин Димитров от ДБ.

Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова също взе отношение по проектобюджета. Тя подчерта, че заложените 20 млрд. лв. социални разходи не са просто число, а показват отношение.

Бюджетът накратко

Заложеният ръст на БВП за тази година е 4,8%, дефицитът ще достигне 4,1%, а безработицата е изчислена на 5%. Очаква се ръст на брутния вътрешен продукт на България от 4,8%, 5% безработица и дефицит с Covid мерките от 4,1 на сто и 2,5%, ако не се включват тези мерки.

Според разчетите общите разходи ще достигнат 63,2 млрд. лева, или 44,2% от очаквания размер на БВП. По тези сметки разходите нарастват с близо 7 млрд. лева спрямо предварителния отчет за 2021 г., или с около 12,3%.

Приходите в проекта за държавен бюджет за 2022 г. са заложени на ниво от 57,253 млрд. лева, дефицитът пък ще бъде 5,9 млрд. лв. (4,1% от БВП).

Държавата ще търси на международните дългови пазари общо 7,3 млрд. лева тази година - като 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг.

Общо разходите за социално подпомагане и грижи възлизат на 20,755 млрд. лв., за здравеопазване - на 8,343 млрд. лв., за образование - на 6,407 млрд. лв., а заедно с това правителството е заложило изключителен ръст в инвестиционните разходи – от 3,7 до 8,2 млрд. лева.

Финансовата рамка на държавата трябва да влезе в сила от началото на април. Заложена е и актуализация в средата на годината.