Защо Стенли Фишер беше изключен от надпреварата за МВФ?

Кандидатурата на Стенли Фишер за директорския пост на Международния валутен фонд (МВФ) беше отхвърлена заради възрастта му – 67 години - 2 години над границата от 65, която е определена в изискванията за позицията, пише CNBC.

В изявление от понеделник вечерта бордът на директорите на МВФ обяви, че ще интервюира шефа на мексиканската централна банка Агустин Карстенс, но името на Фишер, който е управител на израелската централна банка, не беше споменато.

Ограничението за възрастта беше приложено стриктно, въпреки че няколко влиятелни страни членки на МВФ имат стриктно законодателство срещу възрастовата дискриминация на работното място.

В повечето сектори на икономиката в САЩ, Великобритания, Австралия и Канада е незаконно да уволниш някого единствено заради възрастта му.

Настоящият Папа Бенедикт XVI беше на 78 г., когато беше избран през 2005 г. Няколко американски президенти, включително Роналд Рейгън, който пое поста си в Белия дом на 70 г., са били избрани на възраст над 65 г.

Фишер, който е бивш заместник-директор както на Световната банка, така и на МВФ, определено има необходимия опит, за да поеме директорския пост, посочват анализатори.

Той обяви кандидатурата си в събота.

Директорското място в МВФ остана свободно, след като предишният директор на фонда Доминик Строс-Кан беше обвинен в сексуално престъпление в Ню Йорк. Той отрича обвиненията.

Поддръжниците на Лагард

В опит да задържат управлението на фонда в европейски ръце голям брой европейски страни обявиха подкрепата си за Кристин Лагард, настоящият френски министър на финансите.

Според някои наблюдатели фактът, че Фишер е от Израел, въпреки че е роден в Замбия и е прекарал по-голямата част от живота си като американски гражданин, може би е накарал някои страни да се противопоставят на кандидатурата му.

От друга страна, едно от слабите места в иначе непоклатимата биография на Лагард е това, че е завършила право, а не икономика, посочват анализатори.

Карстен пък разчита както на опита си на икономист, така и на позицията си на говорител на развиващите се страни.

Страните от Европейския съюз (ЕС) контролират 32% от гласовете във фонда, САЩ разполагат със 17,7%, докато страните от Близкия изток и Северна Африка имат 7,5%. Масивното присъствие на САЩ и Европа накара представителите на страните от групата БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – да направят рядко общо изявление, в което отхвърлиха доминиращата позиция на европейците в МВФ.

Близкият изток

„Въпреки че опитът му и разбирането на региона несъмнено ще са благотворни за Близкия изток, изборът му определено би бил проблематичен за някои арабски страни поради редица фактори“, казва професор Рони Милър, декан на департамента по Близкоизточни и Средиземноморски изследвания към King's College в Лондон, коментирайки кандидатурата на Фишер.

„На първо място, Турция прояви интерес със собствен кандидат за поста в момент, в който турско-арабските отношения са силни, а израелско-турските отношения не са толкова добри. Така че може да има недоволство, че регионален неарабски кандидат идва от Израел, а не от Турция“, казва Милър, припомняйки кандидатурата на бившия турски финансов министър Кемал Дервиш, който по-рано си направи самоотвод.

Избирането на Фишер би предоставило нова тема за антисемитите и привържениците на теорията на конспирацията, казва Милър.

„Често срещаме виждането, че Израел е ключов елемент от глобалната империалистическа система на Запада, на която МВФ се смята за символ. Според тези, които изразяват подобно мнение, израелското лоби е достатъчно силно, за да избере свой човек за поста. Те със сигурност ще свържат тези стереотипи с факта, че досегашният директор на МВФ Строс-Кан също е евреин“, казва Дейвид Хирш от Goldsmiths College, Университета в Лондон.