Срещата на Г-20 показа колко драматично се е променило съотношението на силите в МВФ

Eвропа не успя да издейства помощ от лидерите на най-богатите икономики за разрешаване на дълговите си проблеми, но всички напуснаха срещата на Г-20 облекчени, че поне са принудили гръцкия премиер Папандреу да не държи света като заложник на местния референдум за спасителната помощ към Гърция, пише AP.

Инвеститорите се надяваха, че Г-20 ще подаде ръка на еврозоната, но лидерите на групата заявиха, че Европа трябва първо сама да си помогне. Според тях МВФ може да получи капиталови инжекции, с които да осигури финансова подкрепа на затруднените държави, но не по-рано от три месеца.

Европейските усилия за изход от кризата, скалъпени по време на няколкото срещи през седмицата, оставят отворени много важни въпроси, което възпира страните с големи резерви като Китай, Русия и Бразилия да се ангажират с нещо повече от обещания.

„Важно е ресурсите, с които МВФ разполага да бъдат увеличени”, заяви председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, но решенията за това бяха оставени за края на февруари, което разочарова пазарите.

Еврозоната разчита на МВФ да спре разрастването на дълговата криза към Италия и Испания, тъй като финансите на региона бяха ангажирани със спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия, а традиционният съюзник САЩ се бори със собствените си проблеми.

Най-вероятният начин еврозоната да получи допълнително финансиране е чрез специална сметка под попечителството на МВФ, в която отделните страни да могат да правят вноски. Тези инвестиции на свой ред могат да се използват за подпомагане на Европейския инструмент за финансова стабилност, който е в размер на 440 млрд. евро.

Германският канцлер Ангела Меркел и ръководителят на МВФ Кристин Лагард обаче казаха по време на двудневната среща, че нито една страна не е направила твърда заявка за участие, макар че разширяването на ресурсите на МВФ цели подпомагане на държави по целия свят, а не само в еврозоната.

Според Барозу няколко страни са дали сигнал, че биха предоставили двустранни зааеми на МВФ, което ще осигури средства на фонда без да са необходими вноски от несклонни за това членове като САЩ.

В заключителното изявление от срещата на Г-20 се казва, че МВФ трябва по някакъв начин да емитира повече от своята валута – СПТ (специални права на тираж), която може да се разменя за кеш с централните банки по света.

СПТ не изискват постъпления от страните членки на фонда. Финансовите министри ще трябва да изработят механизма за тези мерки, като според френския президент Никола Саркози Г-20 ще се заеме с въпроса на следващата си среща през февруари.

„Всеки ден, в който дълговата криза продължава да не е решена има смразяващ ефект върху световната икономика”, каза британският премиер Дейвид Камерън. „Ние сме готови да свършим своята работа за стабилизирането й, но не може да се иска от МВФ или други страни да заместят действията, които трябва да бъдат предприети в еврозоната.”

Срещата на Г-20 показа колко драматично се е променило съотношението на силите в рамките на МВФ. Допреди две години фондът, доминиран основно от Европа и САЩ, прилагаше своите болезнени програми за финансова подкрепа спрямо развиващи се икономики в Азия, Латинска Америка и Африка.

Сега обаче новите икономически сили като Китай, Бразилия и Южна Африка са тези, които трябва да решават дали помощта за Европа е оправдана инвестиция.