Ян фон Герих: Влизането в еврозоната ще намали лихвите за България

Ян фон Герих е главен анализатор и стратег за глобалните инструменти с фиксирана доходност в Nordea - най-голямата скандинавска банка. Той работи във финансовия сектор по-серозно от 2004 г. Бил е експерт по държавни облигации още преди финансовата криза, така че познава пазара отвътре. Неговите анализи се четат от някои от най-големите инвеститори в света. Ян е работил за Nordea в Хелзинки, Копенхаген и Стокхолм. Преди това е бил за кратко в Ню Йорк, отново във финансовата индустрия. Ян се стреми в своите анализи да започне от общата картина, тъй като вярва, че разбирането на по-широкия контекст е от съществено значение в сегашната ситуация, и от тази изходна позиция преминава към по-пазарно ориентирани гледни точки.

Investor.bg разговаря с г-н Герих, който бе един от лекторите в публичната дискусия за бъдещето на еврозоната и българската икономическа политика, организирана от Експат Капитал и проведена тази седмица в София.

- Г-н Герих, следите ли българския дългов пазар?

Не, фокусирани сме върху дълговите пазари в еврозоната, САЩ и разбира се в Скандинавия.

- Последният аукцион за 10,5 г. български ДЦК бе при доходност от 5,35%, а италианският дълг е само с 1% по-скъп. Справедливо ли е това?

Италия е част от еврозоната, която дава сигурност за всички страни в нея. В началото доходностите по дълговете на страните в еврозоната бяха сходни, но сега вече не са. При всички случай обаче има рискова компонента за това, че България е извън еврозоната. Освен това българският дълг е малък пазар. При всички случай доходност над 5% е висока.

- Ако България стане част от еврозоната, би ли имала по-ниска лихва по държавния си дълг и с колко?

Сигурен съм, че лихвата ще бъде по-ниска, но колко точно е трудно да се каже.

- Ако станем част от еврозоната, ще попаднем ли в анализаторския фокус на Nordea?

Да, ние следим новите членки на еврозоната, каквито са Словакия и Естония.

- Какъв би трябвало да е размерът на бенчмарковата ни емисия външен дълг, за да е актрактивна?

Добре е да бъде за 3 до 5 млрд. евро, но размерът не може да бъде самоцел. Нужно е държавата ви да се спре на книжа със срок 2, 5 или 10 г. и постепенно да увеличава размера на тези емисии.

- Какви са очакванията ви за европейския дългов пазар през 2012 г.?

Предстоят тежки времена, но мисля че еврозоната ще остане единна, включително Гърция ще остане вътре, което зависи от изпълнението на мерките за строги икономии там.

- Кое повлия за спадането на доходността по италианския и испанския дълг? Имаше ли друг фактор освен ЕЦБ?

Директните покупки на италиански дълг от ЕЦБ бяха ограничени като размер. Според мен по-важни бяха и продължават да бъдат аукционите за вливане на ликвидност. Освен това все още няма окончателно решение на европейската дългова криза и са възможни временни активизирания на негативните явления.

- Добре ли е за Швеция и Норвегия, че са извън еврозоната?

Минало е прекалено малко време, за да може да се даде твърда оценка.

- Има ли тенденция немските капитали да придобиват все повече влияние в корпоративна Европа, придобивайки все по-голям дял в италиански и други компании?

Нормално е когато германските компании генерират значителен положителен паричен поток, да го инвестират в Европа при подходящите ценови нива. Също така, страните с търговски дефицит трябва да продадат нещо, за да финансират дефицитите си.