Младите гърци са най-големите жертви на кризата

Стотина облечени в черно демонстранти наскоро обикаляха из центъра на Атина с възгласи „Хляб, образование, свобода!“ На фона на тежките сблъсъци в гръцката столица едва ли някой им е обърнал особено внимание.

Гърците обаче с горчивина осъзнават, че хлябът, образованието и свободата ще си останат напразна мечта за години напред заради тежките икономически мерки, които правителството и парламентът гласуваха, за да си осигурят втори спасителен финансов пакет, пише британското издание The Telegraph.

Атиняните обитават град, в който социалното недоволство напълно се е отразило на физическите обекти в столицата. Пълно е с разбити покрай протестите светофари, чийто ремонт е последна грижа на държавата, стените са изрисувани с графити, виждат се магазини с буквално заковани врати и прозорци, а по ул. Стадиу все още стърчат опожарените паметници на тежките среднощни сблъсъци между антиправителствените демонстранти и полицията.

Най-тежко пострадалите от гръцката криза и икономиите обаче са младите хора. За пет поредни години на икономически спад безработицата сред младежите до 25 години успя да достигне 48%.

Вероятно най-рязък скок в Гърция обаче са отбелязали самоубийствата. Статистиката сочи, че през 2008 г. те са били 2,8 на 100 хил. души, а сега са 6 на 100 хил. души.

Изданието дава пример с безработна 25-годишна детска учителка, която за кратко е била сервитьорка. От известно време тя живее при семейството си и е поставена в принудителна зависимост от родителите си. В подобно положение е изпаднала и сестрата на същото това момиче, която е магистър по психология и владее три езика.

Масово младите гърци в положението на двете сестри смятат да не гласуват на изборите през април. Това е единственият начин според младите да демонстрират презрението си към политическия елит. В страната се шири мнението, че не може да се очаква нищо от което и да било правителство, а е най-добре всеки да се спасява сам.

Изданието посочва, че най-големите жертви на кризата – младите гърци, няма как да бъдат винени за ситуацията в страната им. Виновни са всъщност предишните поколения, които гласуваха за корумпирани правителства, назначаваха на работа „свои хора“ и умело избягваха плащането на данъци.

Това е поколението, което през 1973 г. започна бунта в Атинския политехнически университет, свали военния режим и доведе демокрацията. Същото това поколение докара Гърция до инвалидната количка.

Младите гърци виждат възможност за спасение само в емиграцията. Много от образованите млади хора заминават за Лондон и Берлин, а тези, които са решили да останат или нямат никакви доходи и живеят със семействата си, или работят буквално за без пари, защото шефовете им не им плащат.

Половината от дребния бизнес в Гърция не е в състояние да посрещне разходите за работни заплати. Повече от четвърт от малките фирми фалираха от 2009 г. насам на фона на все по-заниженото доверие в банковата система на страната. Доказателството – оттеглянето на спестяванията.

Утвърдените лява и дясна партии – ПАСОК и Нова демокрация, се редуват във властта още от зората на съвременната гръцка демокрация, която започна през 1974 г. Гръцките граждани обаче изпитват сериозни съмнения, че политическата система в страната ще се справи с икономическите предизвикателства, пише изданието.

Най-големият удар обаче далеч не е икономически, смята вестникът. Гърция трябваше да понесе тежък удар по националното си достойнство, което подкопа вярата и в държавността, и в отделния човек.