Робите на италианската хранителна индустрия

„Реорганизацията на работата на имигрантите в селското стопанство е един от най-важните проблеми за италианската селскостопанска индустрия“. С тези думи на Гаетано Паскале, председател на организацията Slow Food в италианския регион Кампания, беше открита конференцията за проблемите в селското стопанство в Италия.

Eдна от основните точки е експлоатацията на работниците, идващи от държави извън ЕС. За проблема се говори публично от години, но без промени. През септември 2011 година в страната имаше протест на имигрантите, основно от африкански държави, които се оплакаха от лошите условия и ниските заплати.

Работодателите често се възползват от отдалечеността на фермите, както и от статута на работещите – понякога става въпрос за нелегални имигранти, които нямат право да пребивават в страната, или от незнанието на италиански език. Осигуровки не се плащат, понякога и медицинските грижи са илюзия.

За правата на имигрантите се грижат основно някои благотворителни организации, които обаче не могат да обхванат всичко.

Всъщност за експлоатация може да се говори не само що се отнася до пристигащите от Африка или страните извън ЕС като цяло. В българските медии съобщенията за нередности с работещи в италиански ферми съвсем не са рядкост. Последният случай е само отпреди броени дни – група българи се оплакаха от своя работодател в Пицо. Той не им е плащал заплати в продължение на две години. Това е само една от историите, разказвани от българските работници.

Ясно е – на селското стопанство е нужна евтина работна ръка, която рядко надига глас, за да съобщи за нередности като работа без трудов договор и осигуровки или при тежки условия на труд. А ако правителството иска решението на проблема, ще трябва да промени законите за имиграцията и в тях да има включени точки за защита на хората, съветват от Slow Food. 

Много от италианците обаче се противопоставят на идването на нови имигранти. В условията на криза те намаляват работните места, е основният мотив за това. Тези настроения станаха особено осезаеми през т.нар. Арабска пролет, когато хиляди бежанци от безредиците в Мароко, Тунис и Либия потърсиха убежище в Европа и Италия в частност.

Противно на много изказвания обаче Карло Девиланова, преподавател в университета „Бокони“ в Милано, коментира, че имиграцията всъщност е от полза за икономиката на Италия. В страната идват млади хора, желаещи да работят, които бързо и без претенции намират работа, обяснява той. Често те имат по-висока квалификация, но се задоволяват с каквато и да е работа. Голяма част от имигрантите намират препитание именно в областта на селското стопанство.