Марк Карни дава приоритет на растежа пред инфлацията в политиката на АЦБ

Марк Карни, който ще наследи Мървин Кинг като управител на Английската централна банка (АЦБ) през юли, даде сигнал че ще се фокусира по-скоро върху икономическия растеж, отколкото върху инфлацията, съобщава ВВС. Понастоящем целта на централната банка е да поддържа инфлацията на ниво от 2% годишно. 

Поставянето на цел за номиналния БВП би означавало, че икономиката ще трябва да наваксва предишните спадове, казва Карни. Това може би е добър вариант при близките до нулата лихви, посочва настоящият управител на Канадската централна банка в първата си реч след оповестяването на изненадващото му назначение.

Според него един от проблемите около смяната на фокуса на АЦБ ще е това, че „хората трябва като цяло да осъзнават каква е работата на централната банка – определено сериозна задача“.

Акцентирането върху растежа вместо инфлацията би било голяма промяна в монетарната политика, която самата банка няма правомощия да извърши. Целта за инфлацията е част от ортодоксалната икономическа политика по цял свят в продължение на десетилетия.

Карни посочва, че централната банка би могла да установи прагове за инфлацията или безработицата, преминаването на които да водят до вдигане на лихвите.

Хората трябва да са сигурни, че лихвите ще останат много ниски, дори ако инфлацията леко надвиши поставения праг, защото в противен случай ниските лихви ще са по-малко ефективни като стимулираща икономическа мярка, смята той.

„Теоретично този подход изглежда като по-агресивен от сегашната целева инфлация, която АЦБ преследва“, коментира Джейн Фоули, старши валутен стратег в Rabobank.

“На практика обаче екстремната икономическа обстановка през последните години принуди АЦБ да не преследва стриктно политиката си за 2% инфлация годишно, като обръщаше по-голямо внимание на растежа“, отбелязва тя.

Инфлацията бе отвъд този праг в 38 от последните 44 месеца, като банката се опитваше да осигури по-лесен достъп до евтини кредити на домакинствата и бизнеса, за да стимулира възстановяването, чрез политиката си за вливане на ликвидност в икономиката.

Въпреки това, официалното изместване на фокуса на централната банка от инфлацията би било „огромна политическа и психологическа промяна“, изтъква Фоули.

Подобен дебат тече във Федералния резерв на САЩ. Част от ръководството му настоява централната банка да публикува цели за основни икономически показатели, като безработицата например, които да определят лихвената политика.

Шефът на клона на Фед в Чикаго смята че лихвите трябва да останат нулеви докато безработицата не падне до 6,5% (7,7% понастоящем – бел. ред.), за разлика от сегашния подход, който обявява до кога лихвите ще останат близко до нулата, като в момента посоченият срок е средата на 2015 г.

Вчера изненадващо Федералният резерв обяви прагове за бъдещата политика по основната лихва, тъй като очакванията бяха подобен ход да бъде предприет най-рано през 2013 г.

Лихвата ще се запази на изключително ниското си равнище, докато безработицата остава над 6,5%, прогнозите за инфлацията за следващите между 1 и 2 години не надхвърлят с повече от половин процентен пункт дългосрочната цел на комисията от 2%, а очакванията за дългосрочната инфлация остават стабилни.

От Фед вече бяха обявили, че очакват лихвата да се запази на настоящото си ниво до 2015 г. „Комисията гледа на тези прагове като на съвместими с датирането на по-ранната ѝ прогноза“, се изтъква в днешното съобщение.