ЕС подкрепя имиграцията, Великобритания продължава да не иска българи и румънци

Европейският парламент (ЕП) обсъди снощи на сесията си в Страсбург въпроса с достъпа на имигрантите до трудовия пазар на общността.

В пленарната зала прозвучаха различни мнения, като повечето от тях се обединиха около виждането, че имигрантите спомагат за икономическия растеж на Европа, особено в сянката на очакванията, че в следващите десетилетия раждаемостта на континента ще намалее значително, пише БТА.

Според цитираните статистически данни, след 35 години в ЕС половината от населението ще бъде в пенсионна възраст.

Мнозинството от евродепутатите защитиха мнението, че чужденците трябва да бъдат добре приобщавани в приемащите страни с предоставянето на възможност за работа и с изучаването на местния език.

Ако ЕС не направи необходимото да запази своята привлекателност, включително и с отмяната на бюрократичните пречки, образованите имигранти биха предпочели да отидат в други части на света, например Китай и Индия.

Евродепутатите предложиха да се предприемат мерки срещу дискриминацията на чужденците, както и на имигрантите да бъде осигурено равно заплащане на труда с местните хора. “Имигрантите са кръводарители, те наливат сили в социалните системи на приемащите държави”, беше отбелязано в прозвучалите становища.

Единствено евродепутатите от Великобритания поставиха въпроса с предстоящото догодина отпадане на ограниченията за пълния достъп до трудовия пазар на ЕС на граждани на България и на Румъния. “Супата във Великобритания свършва, това е една от причините да искаме да напуснем ЕС”, заяви независим британски представител.

Евродепутатът от групата "Европа за свобода и демокрация" Дерек Роланд Кларк заяви, че британската социална система "е задръстена", затова страната му не може да приема повече чужденци. “Не можем да признаем незаконните имигранти, очакваме много пришълци от България и Румъния догодина”, добави той.

Кларк определи като дискриминация изискването на Европейската комисия от догодина българите и румънците да имат предимство на британския трудов пазар пред гражданите на страни извън ЕС. Той изрази опасения, че така неевропейците ще се насочат например към САЩ. Кларк препоръча България и Румъния да създадат условия гражданите им да не напускат родината си, защото иначе "не е честно".

Елена Бъсеску от Европейската народна партия възрази, че преди ЕС да мисли за имигрантите от външни държави, следва да помисли за гражданите на ЕС от България и Румъния. Много държави се стремят да продължат отпадащите догодина ограничения на трудовия пазар, добави тя.

Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом подчерта, че мигрантите могат да спомогнат за растежа на ЕС, както и че те биха се насочили към други части на света, ако не получат необходимите условия в Европа.

Същевременно тази вечер Европарламентът ще се запознае с намеренията на Европейската комисия за бъдещето на механизма за сътрудничество и проверка, с който под наблюдение са поставени България и Румъния.

В програмата се отбелязва, че ЕК ще представи методологията и настоящите достижения на механизма, както и вижданията си за неговото бъдеще.

Съветът на ЕС приветства намерението на ЕК да продължи да следи отблизо обстановката в България и в Румъния с помощта на този механизъм. Съветът отчете, че Румъния постига напредък, но остават още неизпълнени изисквания в наблюдаваните области, свързани с върховенството на закона и корупцията при обществените поръчки.

Следващите доклади на ЕК за България и Румъния се очакват до края на годината. Макар да няма правна връзка между механизма и разширяването на Шенген, някои държави от ЕС настояват, че за приемането на София и Букурещ в пространството без гранични проверки са необходими поне два последователни положителни доклада.

Още новини от Европа четете в Dnes.bg