Непредвидените ходове на Великобритания застрашат общата визия за Европа

Европейските нужди и европейските желания са в противоречие. В момент, в който са нужни силни, координирани действия, за да се предотврати финансовият колапс в Европейския съюз, обществената подкрепа, която изгради европейската интеграция през последните шест десетилетия, сега отслабва, констатира Джон Брутън, бивш министър-председател на Ирландия в периода 1994-1997 г. и бивш посланик на ЕС в САЩ.

По всичко личи, че след близо 70 мирни години, европейците са забравили защо единството е толкова важно. Отдадени са на националистически чувства, без оглед на потенциалните последици. В същото време, те не схващат, че икономиките им са твърде тясно свързани помежду си и това не позволява на независимата икономическа политика да работи.

Този неуспех се корени в затвореното политическо пространство към отделни държави, което принуждава политиците да се преструват, че те могат да решат икономически въпроси само със своите национални политики. Всъщност, политиците не срещат натиска на избирателите в преследването на по-широк кръг от действия, дори ако това би могло да създаде повече вътрешни ползи.

Сега кризата с европейската парична единица принуждава лидерите на ЕС да потърсят нови институционални промени, а именно - създаване на банков, данъчен и политически съюз – промени, които те отдавна отлагаха. Но, докато държавите-членки трябва да се споразумеят единодушно по всички ключови решения заради членството им в ЕС, то проблемите трябва да бъдат разгледани и през призмата на националния интерес. Договарянето обещава да направи невъзможно разработването и представянето пред общността на общоевропейските виждания.

Този проблем е може би най-очевиден в Обединеното кралство. Въпреки че Великобритания не е член на Еврозоната, нейното сътрудничество е от решаващо значение, ако институциите на ЕС трябва да се включат в разрешаване на кризата с еврото. Но вместо да предложи нужната подкрепа на европейските й партньори, Великобритания преследва собствени цели.

Пример за това е отказът й да подпише фискалния пакт, който налага по-строг контрол върху харчовете в Еврозоната, Великобритания принуди споразумението да се разработи извън механизмите на ЕС. Обосновката за отказа си Обединеното кралство аргументира с твърдението, че това не е споразумение, включено в Договора и финансовият сектор не се освобождава от някои регламенти. Отказът показва какви резултати могат да се очакват от нея в бъдещите преговори.

В действителност както министър-председателят Дейвид Камерън наскоро обясни, правителството му има за цел да предоговори условията на членството си в ЕС, както и да проведе референдум по въпроса, който да реши дали Великобритания ще продължи да бъде член на ЕС. Докато Договорът за ЕС дава на Великобритания пълната свобода да напусне ЕС, то този неин ход носи сериозни рискове.