Непредвидените ходове на Великобритания застрашат общата визия за Европа

В подготовка за предоговаряне британските лидери са разпоредили провеждането на своеобразен одит на законите на ЕС, за да видят какви са правомощията, които биха могли да бъдат регенерирани. Това може да има положителен резултат, като се имат предвид правомощията на другите държави и които, ако се съгласят, ще трябва да обсъдят това с правителствата си.

В основата на всичко стои големият интерес на Великобритания от запазването на пълен достъп до пазара на ЕС - половината от износа й е към Еврозоната. Но по всичко личи, че тя не желае да се подчини на всяко задължение. В резултат на това е напълно вероятно да се разработят предложения, които удовлетворяват Великобритания и да се създаде предимство, което обаче ще бъде нечестно. Това би попречило на преговорите и в крайна сметка може да окаже влияние върху обществената подкрепа за членството й в ЕС.

Подобно на всички пазари, единният пазар на ЕС е конструиран политически така, че да се позовава на общи правила, регламенти и конвенции за стабилност и надеждност. Връщането на правомощия, които могат да се използват за вземане на решения за налагане на критерии към националните правителства може да застраши целия пазар.

По същия начин някои регламенти като екологичните правила, продуктовите стандарти за безопасност, например, е необходимо да гарантират, че конкуренцията ще бъде лоялна. Преди да се проведе референдум обаче обществото в Обединеното кралство трябва да разбере, че решаването на въпроси от такова естество не могат да бъдат върнати на националните органи.

Действията на Великобритания могат да подкопаят общите усилия за справяне с европейските икономически и социални кризи. Ако Обединеното кралство предостави едностранно списък с предложения за нови правила на ЕС, останалите 26 страни-членки могат да бъдат насърчени с излагането на техните собствени интереси. Вероятният резултат - 27 коренно различни набори от изисквания - могат да събудят стари въпроси, пред които ЕС е изправен и за които ще трябва да се търсят нови компромисни решения.

Държавите-членки на ЕС просто не разполагат с време, както за да извършат анализ на всяко конкретно искане, така и за други съпътстващи разисквания на Обединеното кралство. И на Съда на ЕС би било трудно да съчетае специален набор от изключения за една страна с общите права и свободи, присъщи за ЕС.

Поддръжниците на Камерън в негова защита винаги говорят за случилото се с министъра на труда Харолд Уилсън. През 1975 г. той предоговаря условията за членството на Великобритания в Европейската икономическа общност. Условия, които неговият консервативен предшественик Едуард Хийт, беше приел преди няколко години. Малко след това Харолд Уилсън провежда референдум за това дали Великобритания да продължи членството си в ЕИО. Поддръжниците твърдят, че щом тази тактика е работила веднъж, то несъмнено ще проработи отново.

Но Уилсън е трябвало да преговаря само с осем подобни държави. От друга страна, Камерън ще се изправи срещу 27 различни страни (включително Хърватия, която ще се присъедини по-късно тази година), много от които са изправени пред сериозни вътрешни предизвикателства. Като резултат, преговорите биха имали по-сериозни политически последици - и много повече място за грешки.

Въпреки тези рискове много британски политици вярват, че те могат да задоволят избирателите си за сметка на "Европа". Сега на британската общественост не остава нищо друго освен да обмисли сериозно ползите, които ще получи и лишенията, които трябва да направи за членството й в ЕС.