ЕС се отдръпва от политиката на бюджетни съкращения

Политиката на бюджетни съкращения ще приключи на фона на продължаващата вече шесто тримесечие рецесия в еврозоната. Това бе основното послание, което европейските лидери отправиха на срещата на върха в Брюксел вчера.

Въпреки вложените близо 6 млрд. евро, седемгодишната борба с младежката безработица не даде резултат, като в момента тя достига 24 на сто. "Това не е въпрос само на пари. Това е въпрос на възприемане как тези средства да се харчат най-продуктивно", заяви германският канцлер Ангела Меркел, пише Bloomberg.

Постоянното свиване на разходи в 17-те страни от еврозоната, което започна през третото тримесечие на 2011 г., накара Европейската централна банка (ЕЦБ) да се опита да смекчи щетите чрез понижаване на основния лихвен процент и търсене на непопулярни решения за задлъжнелите компании, особено в Южна Европа.

Европейската икономика ще се свие с 0,4 на сто през 2013 г., заявиха през този месец от Европейската комисия (ЕК), ревизирайки предварителните си прогнози за спад от 0,3%. Това бе петото поредно понижаване на прогнозите от страна на Комисията от ноември 2011 г., след като безработицата в южните държави нарасна, а последиците от дълговата криза достигнаха дори и на север – в Германия и Холандия.

Няколкото спокойни месеца на финансовите пазари позволиха на евролидерите да погледнат към енергийната политика на ЕС и да обсъдят затягането на режима срещу укриването на данъци. Следващите стъпки в овладяването на финансовата криза се отлагат до юни, когато работните места и растежа ще бъдат основните разисквани теми.

Дебатът за данъците и разходите ще бъде в центъра на вниманието на 29 май, когато ЕК ще препоръча на някои членки, в това число Франция, Италия, Испания, Словения и дори Холандия – страна с традиционно нисък дефицит, да отделят допълнително време, да намалят бюджетните си дефицити.

Испания вече получи едногодишно удължаване на този срок, като страната ще трябва да намали дефицита си под прага от 3 на сто от БВП до 2016 г. През 2012 г. Мадрид отчете най-високия бюджетен дефицит в рамките на еврозоната – 10,6%.

През изминалата година Германия одобри забавянето на целите за бюджетните дефицити и даде ясен знак, че отношението към Франция ще е същото, докато правителството на президента Франсоа Оланд предприема мерки за повишаване на растежа и за подобряване на бизнес климата.

Друг сериозен наболял проблем в рамките на еврозоната е безработицата, която достигна 12,1% през март – най-високото ниво от основаването на единната европейска валута през 1999 г. Безработните до 25-годишна възраст в Гърция са били 59,1%, в Испания – 55,7%, а в Италия – 38,6%.

"Трябва да проведем битка с италианската и европейската безработицата и по-специално тази при младежите", заяви италианският премиер Енрико Лета. "Това е кошмарът на днешните времена. Ако не намерим отговор на този въпрос, няма да има доверие в политиката и в европейските институции", добави още той.

Германия и Франция ще обявят плана си за работните места, наречен "Нова сделка за Европа", на 28 май. Стратегията, осъществена със съдействието на Европейската инвестиционна банка, ще цели насърчаването на обучителните програми, както и първоначалното финансиране за малки фирми. Идеята ще бъде допълнително обсъдена в Берлин на 3 юли, когато ще се състои срещата на министрите на труда от ЕС, припомня още Bloomberg.