Сблъсъкът на поколенията в Европа

Наред с дискусиите за вече хроничната финансова криза в Европа и тези за това кой ще плати разходите за справянето с нея, скорост набират и нови политически движения. В т.нар. „периферия“ на еврозоната политиците отправят гръмки обещания за търсене на алтернатива на бюджетните икономии. Страните от „центъра“ пък защитават данъкоплатците от съдбата им да изпълняват неумолимите изисквания за спасяване на страните-длъжници.

По отговора на европейските лидери относно тези нови политически предизвикателства ще се разбере дали паричният съюз ще се стабилизира, или ще се пропука, пише Джийн Фрида, стратег към Moore Europe Capital Management, в статия за Project Syndicate.

Европейският политически елит е непроменен. Имайки предвид, че е преживял Втората световна война, той е наясно с ползите, които мирна Европа ще донесе. През 90-те години на ХХ век различните идеи за европейската интеграция бяха причината за редица от проблемите при сключване на всякакви споразумения. С цел Германия да си осигури подкрепата на Франция за обединението й, Германия се съгласява да участва в паричен, но не и във фискален съюз. Сега Европа изживява последиците от тази Фаустова сделка.

В същото време европейските лидери са притеснени от новото поколение избиратели, които израснаха във времето на падането на Берлинската стена. Вдигането на Желязната завеса пък даде на Запада достъп до необятния пазар на евтина работна ръка в Източна Европа. Последвалото увеличение на предлагането на стоки от Китай позволи на страната да стане член на Световната търговска организация през 2001 г. В резултат на това много от европейските икономики започнаха да изостават.

Европейските лидери се надяваха, че паричният съюз ще помогне на по-слабо развитите икономики в Европа да догонят развитите страни на север. През първото си десетилетие еврото привидно спомогна за постигането на тази цел. Също както евтиното финансиране на ипотечния пазар (но само на хартия) в САЩ предизвика неравенство в доходите на населението, то евтиният капитал от северните страни в Европа ускори икономическата конвергенция на континента.

Поколението след падането на Берлинската стена изглежда, че има поне малко късмет. Неравенството в доходите обаче се влошава постоянно във всички страни-членки. Образованото население извлече ползи от повишилото се търсене във високоплатения сектор на услугите, докато по-необразованите работят в по-нископлатени сектори.

Тежката финансова криза оказа своето влияние, позволявайки неравенството в доходите да се увеличи рязко. След падането на Берлинската стена поколението в Южна Европа пък преживя най-тежкия срив в стандарта си на живот след Втората световна война насам.

САЩ бяха създадени по политически причини, а именно - като опозиция на британския колониализъм. Те съумяха да изградят собствена национална идентичност. За разлика от Америка, страните от Европа се присъединиха към ЕС просто защото искаха да избегнат войната на континента. Този факт беше изтъкван като недостатъчен, за да насърчи общата европейска идентичност. Напротив - това допринесе за процъфтяването на националната идентичност.