ЕЦБ: Спасяването на Кипър е довело до малка банкова паника в еврозоната

Зле организираното спасяване на Кипър е довело до изтегляне на депозити от банките в много от държавите-членки на еврозоната през април, изостряйки спада в кредитирането на реалната икономика, сочат данни на Европейската централна банка, цитирани от MarketWatch.

При спасяването на Кипър за пръв път в еврозоната бяха наложени загуби на вложителите с депозити над 100 000 евро, които не са гарантирани според законодателството на Европейския съюз, като целта бе да се постигне приемливо ниво на рекапитализация на системно важни банки в страната.

Макар че европейски представители се втурнаха да обясняват, че проблемите на Кипър са уникални, вложителите в останалите държави и особено в онези, където банковият сектор е под напрежение, изглежда са се притеснили, че спестяванията им може да станат обект на подобно отношение.

От ЕЦБ отбелязват, че обемът на депозитите в частните банки в повечето държави в еврозоната е намалял през април, макар че по-голямата част от изтеглените средства изглежда са били вложени в банки в други държави от региона.

Като цяло депозитите на домакинствата през април са нараснали с 10 млрд. евро, запазвайки тенденцията от последните няколко месеца.

Най-засегнат от отлива на вложения е бил самият Кипър, като оттам през миналия месец са били изтеглени 3,2 млрд. евро, или 7,3% от всички депозити. Данните включват само реално изтеглените средства, а не и отписванията, които ще бъдат наложени върху негарантираните депозити.

Процесът е засегнал сериозно и Гърция, като частните депозити там през април са се понижили с 2,8 млрд. евро, или с 1,6%. Те обаче остават с около 10% над най-ниския си обем, достигнат през юни миналата година, отразявайки постепенното връщане на доверието след второто преструктуриране на дълга на страната и съпътстващото го рекапитализиране на най-големите кредитни институции.

В Испания депозитите са се свили с 1,5%, достигайки най-ниско ниво от октомври. На годишна база обаче спадът е от 6,6%. В Словения обемът на депозитите е намалял с 1,9%, а в Холандия – с 0,8%.

Банките във Франция, Германия, Белгия, Австрия, Естония и Словакия обаче отчитат ръст на депозитите в унисон с тенденцията напоследък.

В повечето от страните, където депозитите са се свили, това се е отразило на местното кредитиране, което е намаляло на месечна база. ЕЦБ съобщи, че обемът на заемите, отпуснати на компаниите в еврозоната през април, е намалял със 17 млрд. евро, като това е 8-мият му спад за последните 9 месеца и най-голям от началото на годината. На годишна база спадът е от 0,9%, докато през февруари и март той бе по 0,8%.

В по-големите и стабилни икономики в еврозоната е отбелязано скромно увеличение, което се компенсира от резкия спад в държавите със сериозни финансови проблеми.

Кредитирането на компаниите се е свило с 12% на годишна база в Испания, със 7,2% в Словения и с по 6,3% в Гърция и Португалия.

Кредитирането на домакинствата отбелязва ръст с 1 млрд. евро, който е най-слабият през 2013 г.

Въпреки краткосрочните сътресения при финансирането Жак Каю, главен икономист за еврозоната в лондонския филиал на японската банка Nomura, заяви, че данните продължават да отразяват повече от всякога ниското търсене на кредити, дължащо се на слабостта на икономиката и липсата на увереност в перспективите. По думите му не се очертава значително подобрение, докато частният сектор остава съсредоточен в понижаването на задлъжнялостта си.