Регулаторни промени могат да оскъпят ресурса на европейските банки

Европейски банки предупредиха, че предстоящите регулаторни промени, засягащи банковите депозити, които са налагани в условията на растящи пазарни лихви, ще доведат до по-високи разходи за финансиране и по-скъп кредит за потребителите, пише Financial Times.

Натискът на европейските регулатори за налагане на принципа за „предпочитанието на депозантите“, според който всички банкови депозити стават недосегаеми в случай на фалит, е изтласкал старшите необезпечени кредитори още по-надолу в списъка за удовлетворяване, което ги кара да изискват по-висока възвръщаемост за пооетия по-голям риск.

„Според настоящите предложения това може да доведе до по-скъп капиталов ресурс за банките. Още не знаем до каква степен, но част от по-високата цена ще трябва да бъде прехвърлена на потребителите“, коментира Тим Скийт, управляващ директор на Royal Bank of Scotland и член на борда на International Capital Market Association.

Друг фактор, който заплашва да повиши цената на банковото финансиране е този за „заложените активи“ - делът на заемите и инвестициите, който банките предоставят в залог, за да защитят кредиторите си.

В момента делът на заложените кредити в банките от ЕС е средно 22,5%, според Банката за международни разплащания, но ако всички депозити на физически лица трябва да бъдат защитени, той би нараснал до близо 70%.

Всичко това идва в момент на повишаване на пазарните лихви заради плановете на Федералния резерв постепенно да ограничи монетарните стимули.

Емитираният от европейските банки дълг от по-висок клас през тази година е на стойност 132 млрд. долара – най-ниското ниво от десетилетие. За сравнение дългът от по-нисък клас се е учетворил спрямо миналата година до 16 млрд. и е на най-високото ниво от 2008 г., след като инвеститорите търсят доходност на фона на ниските лихви по ДЦК.

Според Стив Хъси, ръководител Кредитен анализ в AllianceBernstein, банките могат да компенсират нарасналите разходи за финансиране като държат по-малко рискови активи.

„Въпросът за старшите необезпечени кредитори на банките е следният: До каква степен по-малката вероятност за фалит компенсира потенциално по-големите им разходи в случай на фалит на банката.“