Как европейските компании могат да намалят разликата в оценките спрямо американските?

След десетилетие на зашеметяващо представяне, засенчвайки Европа и останалия свят, пазарът на акции в САЩ се търгува при съотношение цена/печалба от над 21 пъти. За сравнение, пазарът в Европа се търгува при съотношение само 14 пъти, а в Обединеното кралство - около 12 пъти. Разбира се, голяма част от тази разлика в оценката е функция на растежа и секторните различия. Но не цялата. Ако вземем компании с подобни перспективи за растеж, листнатите в САЩ акции обикновено се търгуват с премия спрямо европейските. Също така установяваме, че всеки отделен сектор в Европа в момента се търгува с по-голяма отстъпка спрямо САЩ, отколкото в миналото, пише за Financial Times Шарън Бел, портфолио стратег за Европа в Goldman Sachs.

Със сигурност разликата в оценката е функция на неща извън контрола на корпоративния мениджмънт. Войната в Украйна и относителната липса на енергийна независимост направиха Европа по-рискова за инвеститорите. Европейските компании също така са склонни да бъдат по-изложени към Китай, който е по-рисков, отколкото беше преди пет години.

И така, какви са възможностите за ръководителите на европейски компании? Те биха могли да намалят риска от експозициите си, като например преместят по-голяма част от бизнеса си в САЩ. Със сигурност сме виждали това да се случва. Около една трета от активите на борсово търгуваните европейски компании са в САЩ спрямо 18 процента преди десетилетие, докато маршът на инвестициите към Китай до голяма степен е в застой.

Друга възможност за мениджмънта е да изкупува обратно собствените си акции, ако ги смятат за подценени. Виждаме, че това се случва особено сред енергийните и финансовите акции и не сме изненадани. Често срещано оплакване за Европа е липсата на акционерна култура. Средно около 30% от финансовите активи на американските домакинства са на фондовия пазар в сравнение със само 10% за европейските, които предпочитат банкови депозити, облигации и инвестиции в недвижими имоти.

Може да се каже, че ако капиталът е глобален, това не би трябвало да има никакво значение. Списъците с акционерите на най-големите европейски компании показват, че те се държат до голяма степен от международни инвеститори. Но тази липса на вътрешен интерес към акциите означава, че европейските граждани имат по-малък финансов залог върху тях и че акциите с по-малка капитализация страдат от липса на запалени местни купувачи, докато правителствата са по-склонни да регулират или облагат с данъци, отколкото да подкрепят растежа.

За да променят това, самите европейски компании трябва да инвестират в растеж. Американските корпорации харчат приблизително два пъти повече от европейските си конкуренти за капиталови разходи и R&D (изследвания и развитие) като дял от паричния поток. На икономическо ниво голяма част от слабостта в европейския ръст на производителността е функция от липсата на инвестиции и ерозиралата инфраструктура. По-големите корпоративни инвестиции ще бъдат от полза за акционерите, служителите и в крайна сметка ще стимулират икономиките. Въпреки това много потенциални инвестиции „изтичат“ от Европа към места, където субсидиите или по-ниските данъчни режими ги правят по-привлекателни.

Има и други, по-директни решения, като листване наново в САЩ. Но това ще бъде приложимо само за тези европейски компании с голям бизнес там или в специфични области - като биотехнологии - където в Америка има повече анализаторско покритие. Друга възможност е компаниите да отделят част от бизнеса си в нови фирми, които да се листнат в САЩ. Това също е приложимо само за някои и може да намали ликвидността на листнатите в Европа книжа на компанията майка. Все по-често чуваме от американски инвеститори, че липсата на ликвидност е фактор, който намалява привлекателността на европейските акции.

Преминаването към непубличен статут е друга опция. Нетъргуваните публично европейски компании се радват на по-високи оценки и по-малка разлика в сравнение с тези в САЩ. Но това отново ще бъде възможно само за няколко компании и оценъчната премия за непубличните активи може просто да отразява липса на трансакции, а не реално несъответствие. И накрая, сливанията и придобиванията са очевиден катализатор, който може да подпомогне европейските оценки, особено за акции със средна и малка капитализация. Вече видяхме началото на това, но е необходимо повече доверие в перспективите пред лихвените проценти, за да се гарантира, че то ще продължи.

В крайна сметка разликата в оценките вероятно ще се запази. Но има възможност тя да се стесни. По-добрият икономически растеж в Европа с възстановяването на промишлеността от кризата и фокусът от страна на корпоративните ръководствата (и по-важното, от европейските политици) върху инвестициите с цел растеж и сигурност (например в областта на изкуствения интелект, възобновяемите енергийни източници и отбраната) са от решаващо значение. А в сектори, където липсва растеж, обратното изкупуване на акции може да бъде правилната стратегия; добър знак е, че европейските ръководства възприемат това.

Самите инвеститори са все по-загрижени за доминацията на акциите на американските технологични гиганти в техните портфейли и намирането на интересни алтернативи се придвижва напред в техния дневен ред. В Европа има стойност, тя само трябва да покаже, че може да осигури известен растеж, завършва Бел.