Асмусен: Ще използваме спестяванията на вложителите само в краен случай

Правителството на САЩ ще намери решение на текущата ситуация преди да настъпи критичният момент. Това каза пред CNBC членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Йорг Асмусен.

Той изрази своята увереност в правителството на САЩ, което вече седмица не може да изпълнява задълженията си, защото не бе постигнато споразумение за новия бюджет.

Немският икономист и политик отчете колко важен за стабилността на световните пазари е Федералният резерв на САЩ (Фед). Сегашният зам.-председател на Фед Джанет Йелън ще бъде заместник на настоящия председател Бен Бернанке.

„Като водеща световна централна банка, всяко нейно решение оказва влияние върху развитите и развиващите се икономики“, казва Асмусен.

Такова бе и изненадващото решение на Фед от миналия месец да не намалява обема на месечната си програма за изкупуване на облигации в размер на 85 млрд. долара, което се отрази позитивно на развиващите се икономики.

Асмусен сподели, че все пак обикновените европейски вложители могат да бъдат засегнати, в случай че се наложи с техните спестявания да се оказва помощ на изпадналите в беда страни като Португалия и Гърция, например.

Вложителите може да се наложи да помагат, ако някоя банка в Европа фалира, но Асмусен подчерта, че депозитите на гражданите ще се пипат само в краен случай.

„До спестяванията на гражданите ще прибегнем само в случай, че всички други възможности са изчерпани“, каза той.

Той увери, че вложителите ще претърпят загуби в много редки случаи и при малко вероятни обстоятелства, защото първо ще се търси отговорност от по-платежоспособните групи. Асмусен уточни, че и при новите правила депозитите под 100 хил. евро ще бъдат гарантирани.

През март депозантите бяха обложени със своеобразен данък, когато Кипър и нейните международни кредитори наложиха такса върху негарантираните банкови депозити в размер над 100 хил. евро, като част от спасителния план за решаване на финансовата криза, в която изпадна страната.

Асмусен определи ситуацията в Кипър като „единствена по рода си“ заради специфичната структура на банковия й сектор и заради липсващата правна рамка, която да реши възникналия проблем.

„Когато е готово решението за банковия сектор и директивата за оказване на помощ на пострадали банки, това повече няма да се случва“, увери Асмусен, насочвайки вниманието към проекта на Европейския съюз за създаване на правна рамка за оказването на помощ на изпаднали в беда банки и за ликвидацията на фалиралите.

Коментарите на Асмусен идват на фона на дебатите за необходимостта от създаването на общоевропейски банков съюз.

ЕЦБ настоява за създаването на система, която да осъществява централизиран надзор над европейските банки. Германия пък иска отделните страни да поемат отговорността за спасяването на проблемни банки.

Финансовите министри на държавите от Европейския съюз постигнаха споразумение за правилата за спасяването на банките. Според договорката акционерите, облигационерите и вложителите с негарантирани депозити над 100 хил. евро, трябва да си поделят тежестта от спасяването на банките с финансови затруднения.

Насоките са предназначени да защитят данъкоплатците, с чиито пари бяха спасявани редица банки в разгара на финансовата криза.