Исландия иска да се превърне в притегателен център на Северния полюс

Исландия иска да се превърне в притегателен бизнес център на Северния полюс и да създаде колкото се може повече търговски споразумения, след като страната се отказа да продължава преговорите за присъединяването си към ЕС.

„Фокусът на външната политика на Ирландия е поставен върху Северния полюс“, казва външният министър на страната Гунар Брага Свенсон, цитиран от Bloomberg. Островът ще работи за постигане на по-тясно сътрудничество със страните на Северния полюс и ще търси начини да постави основите на търговски връзки с Китай, Сингапур и Южна Корея, както и с редица други държави.

Северният полюс се превръща в магнит за държави, които искат да извлекат ползи от новите пътища за превоз на товари, създадени от бързотопящите се ледници, което ще направи пътуването от Европа до Азия по-кратко и по-евтино. Геологическият топографски институт на САЩ изчислява, че топящите се ледове ще осигурят достъп до 30% от неразкритите залежи на природен газ и до 13% от залежите на петрол, които се намират на дъното на Северния ледовит океан.

Осемчленният Арктически съвет, който бе създаден през 1996 г., през май тази година предостави статут на наблюдател на Китай, Индия и Япония. Членовете на този Съвет са скандинавските държави, Русия, САЩ и Канада.

През април Исландия стана първата европейска страна, която подписа търговско споразумение за свободна търговия с Китай. Сделката предоставя на островната държава възможността да предостави знания в областта на геотермалната енергия на втората по-големина икономика в света. Споразумението бе последвано от сключването на валутен суап с Китай на стойност 550 млн. долара (или 66 млрд. исландски крони), който бе подновен през септември.

С договора за суап Исландия получи чуждестранна валута. Страната се бори да излезе от капиталовия контрол, наложен след икономическия срив от 2008 г. Сделката бе направена година, след като Исландия започна преговори за присъединяването си към ЕС.

Първоначално островната държава възнамеряваше да влезе в 28-членния блок, след като крахът на най-големите й банки вкараха исландската икономика в най-продължителната рецесия от шест десетилетия насам и я оставиха да разчита на спасителната помощ, осигурена от Международния валутен фонд (МФВ).

След като изпълниха условията, поставени от МВФ, и след като икономиката се подобри, по-рано тази година исландците избраха коалиционно правителство, което спря преговорите с ЕС.

Новите управляващи сега считат, че ще бъде нужен референдум, за да се продължи с присъединителния процес, въпреки че дата за такъв не е насрочена.

„Надявам се, че Исландия никога няма да влезе в ЕС“, споделя външният министър Свенсон. „Невъзможно е да кажем какво ще се случи след 10 или 20 години. Но по мое мнение ЕС се движи в посока, която Исландия не желае толкова да следва. Има по-голяма централизация, силите се изместват от суверена към неизбраните бюрократи.“

Вместо това Исландия използва двустранните си търговски връзки с Китай и други страни, за да стимулира търговията. Островната държава ще търси и по-тесни връзки с Канада и САЩ.