ЕЦБ счита ново понижение на лихвата за възможно

Германският член на борда на Европейската централна банка Йорг Асмусен счита за напълно възможно допълнително облекчаване на монетарната политика.

„В зависимост от това как ще се развие инфлацията, ние все още не сме достигнали до края на нашите възможности по отношение на лихвения процент", казва Асмусен пред Neue Osnabrücker Zeitung.

Инфлацията в еврозоната се е понижила неочаквано рязко до 0,7% през октомври и с това – до най-ниското си ниво от четири години насам. В следствие на това банката намали основния лихвен процент до рекордно ниското ниво от 0,25%.

ЕЦБ има за цел годишната инфлация да е малко под 2%, защото според нея на това ниво ценовата стабилност е гарантирана. "Аз няма да поставям под въпрос дали е имало необходимост да се действа, за да се гарантира нашата цел за ценова стабилност", заяви Асмусен. Инфлационната цел на ЕЦБ е "симетрична", така че централната банка е реагирала редовно на отклонения и в двете насоки, каза Асмусен. „Ако има отклонение нагоре с 1,3 процентни пункта,  бихме имали инфлация от 3,3 на сто – тогава бихме реагирали и чрез паричната политика".

Той разбирал "гнева на германските спестители" по отношение на исторически ниските лихвени проценти, каза Асмусен. „Но Германия не е остров". Лихвите по влоговете в Германия ще започнат отново да нарастват, когато и останалата част от Европа започне да се възстановява. "Колкото по-добре са периферните страни, толкова по-добре ще бъде и за немските спестители". 

Президентът на ЕЦБ Марио Драги вече обяви, че централната банка може още да намали лихвения процент: „Все още не сме достигнали нулевата линия, можем да продължим по принцип още". Директорът на банката Беноа Кюре също даде да се разбере, че подобен ход е възможен. Но най-важното по думите му е банките да прехвърлят по-ниските разходи за рефинансиране към икономиката.

На същото мнение е и Асмусен. Затова той не отхвърля напълно отрицателна лихва по депозитите за търговските банки: „Ще бъда много внимателен с подобна стъпка, защото тя би имала силно сигнално влияние". Целта на подобна мярка, с която банките ще плащат за депозити в централната банка, ще бъде институциите да раздават парите като кредити, вместо да ги „държат на склад“. Опитът на страни като Дания показва, че финансовите институции биха могли вместо това да прехвърлят разхода по депозитите на своите клиенти чрез по-високи лихви по кредитите. А това би било контрапродуктивно.

Асмусен подчерта, че намаляването на лихвата през ноември не е било подкрепено от целия Съвет. Той не е бил единодушен в целта да осигури ценова стабилност. "Очевидно има различни мнения за това, кога трябва да се реагира", добави той.

Според Ройтерс почти една четвърт от 23-те членки са гласували срещу мярката – водени именно от германския представител Йенс Вайдман. Някои от опонентите са били само против времето на мярката, а не срещу самата нея.