Европейско - където се налага, национално - където е възможно

Европейският сюъз (ЕС) губи доверие. Доказателство за това е спадът в подкрепата за институциите на ЕС сред гражданите на почти всяка страна членка. Най-недоволни са жителите на Великобритания, където дискусиите дали страната да остане член на ЕС не стихват, пише New York Times.

Има две групи с предложения как да се възстанови доверието у институциите в Брюксел. Едната предлага гражданите да изказват своето мнение относно действията на Европейската комисия (ЕК) да кажем, като дават повече власт на Европейския парламент (ЕП) или като избират президент на ЕК. Другата предлага Брюксел да не се намесва в политиките на национално ниво.

Двете гледни точки обаче се базират на неправилно схващане. ЕС не разполага с демократи или обикновени хора. Малко от гражданите се чувстват наистина европейци. За тях по-ценна е националната принадлежност. Станахме свидетели на най-ниската активност на изборите за ЕП. Създаването на демокрация без демократи е истинско изкуство, но това няма да реши проблемите с доверието у институциите.

По-доброто решение е да се дадат повече правомощия за вземане на решение на национално ниво или с други думи – децентрализация. Това ще приближи властта по-близо до хората. Това е една от идеите на холандското правителство, базирана на принципа "Европейско - където се налага, национално - където е възможно". Според него времето, в което ЕС трябва да се превърне във "все по-тесен съюз" във всяка възможна област, една от основните цели от Договора за ЕС, е свършило. Според правителството на Великобритания компетенциите на ЕК се основават на подобни принципи.

Въпросът тогава е как точно да постигнем децентрализацията? Едно от основните искания на британските консерватори е правомощията на страната, дадени на Брюксел, да се върнат отново в Лондон. Великобритания има право да се откаже от еврото, да не участва в банковия съюз и да не участва в разговори по вътрешни въпроси.

Едно е да имаш възможност да избираш дали да прехвърлиш част от правомощията си на Брюксел, а съвсем друго е да си ги върнеш. Това е така, защото една държава може да налага вето, ако има опасност да изгуби правомощията си, но всяка друга държава може да се противопостави на опитите на тази страна да си ги върне. Нещо повече, ако страните можеха да избират кои закони на ЕС да следват, то ЕС щеше да разкрие това тяхно намерение. Дори и холандците се обявяват против нежеланието за участие.

Някои от старите британски консерватори вече не настояват толкова за връщане на компетенциите. Външният министър Уилям Хейг заяви, че Великобритания трябва да опита да реформира ЕС заради благото на всички, а не само заради благото на страната.

А как точно да се постигне това? Част от отговора се крие в осъзнаването, че решенията могат да се вземат децентрализирано, дори без да се прехвърлят правомощия от Брюксел. Договорът за ЕС вече съдържа два подобни принципа. Единият от тях е принципът на субсидиарността, според който решенията трябва да се вземат на това ниво от властта, което е най-близко до населението. Вторият е принципът на пропорционалността, според който законодателството на ЕС трябва да осигури минимума, достатъчен за постигането на определена цел.