Брюксел – строго поверително, епизод 2

Тайните протоколи от срещите на върха на ЕС от 25-и и 26-и март документират един сериозен спор. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо настоява целта за намаляване на броя на засегнатите от бедност европейци с 20 млн. до 2020 г. да бъде отбелязана писмено в документ. На това обаче стриктно се противопоставя германският канцлер Ангела Меркел. И в края на краищата е намерен компромис.

В своята наскоро излязла книга „Европейските кукловоди“ авторите Керстин Гамелин, кореспондент в Брюксел на Süddeutsche Zeitung, u Раймунд Льов, ръководител на бюрото на австрийската телевизия ORF в Брюксел, разкриват как се вземат решенията в столицата на Европа, след като са се добрали до тези иначе строго поверителни протоколи, а Investor.bg ще публикува в следващите дни и седмици откъси от книгата им.

„По отношение на борбата срещу бедността няма да има съгласие от страна на Германия. Звучи твърдо, но не става дума за задача на ЕС, това е компетентност на всяко едно национално правителство“, казва Меркел.

По думите ѝ, за да пребори бедността в Европа, ЕК трябвало да разполага с нужните финансови средства. Зад германското „Не“ се събира внушителен брой колеги. Холандският премиер Ян Петер Балкененде, подобно на Меркел християндемократ, подчертава: „Това са предразсъдъци пред целта за борба срещи бедността“. Защо да има десетгодишен план – повече работни места са нужни, те ще доведат до спад на бедността“.

Австрийският премиер Вернер Файман, който обикновено е на страната на Меркел, сега защитава плана на Барозо. „Борбата срещу бедността е решителна за един по-добър баланс между икономиката и социалните аспекти“. Необичайно мълчалив остава Никола Саркози. Иначе приказливият французин трудно може да се противопостави на една цел, за която в страната му има широка подкрепа. Същевременно обаче той не иска да навреди на добрите си отношения с Ангела Меркел.

Изходът от заплетената ситуация в крайна сметка намира Жан Клод-Юнкер. Християндемократът от Люксембург предлага типична европейска сделка – преработване на критериите, по които се дефинира бедността. Тя възлиза на 60% от средните доходи на дадена страна, включително и социалните плащания.

Сега по една сложна система статистиците добавят нови критерии, които решават какви са нуждите на всяко едно лице. С това групата на заплашените от бедност европейци става значително по-голяма. Трикът на политиците – ако изходната точка е много по-голямо число, то целта за намаляване с поне 20 млн. жители до 2020 г. става много по-лесно постижима. И така – компромисът е гласуван и приет. 

Правителствените и държавни ръководители не са искали да рискуват, като във времената на милиардни харчове за спасяването на банките задраскат от дневния си ред точно темата за борбата срещу бедността. Но де факто с решението не се променя нищо...