Манюел Валс – един премиер между чука и наковалнята

По-малко от месец след назначаването му за министър-председател на Франция, Манюел Валс е поставен между чука и наковалнята. 51-годишният възпитаник на Сорбоната е изправен пред сериозно изпитание – бунт от страна на собствената му партия.

При заемането на поста на 31 март анализатори видяха решението на президента Франсоа Оланд да посочи именно Валс за премиер като хазартен ход. Считан за представител на най-дясното крило в Социалистическата партия, известният със силните си позиции по въпросите на сигурността настоящ министър-председател все още е популярен сред избирателите, но не и сред съпартииците си.

Партията на природозащитниците, популярна във Франция като Les Verts (Зелените), излезе от ключовия съюз със социалистите в резултат на назначаването. Изборът на Манюел Валс предизвика гнева и на най-ляво мислещите представители на Социалистическата партия, които дадоха сигнал за неодобрението си чрез въздържане от гласуване по вота на доверие.

Ако премиерът не успее да убеди френския парламент в икономическата логика на неговите предложения, той рискува да загуби доверието както у дома, така и на международната сцена.

Преди две седмици Манюел Валс представи план за съкращения на публичните разходи на стойност 50 млрд. евро в периода 2015-2017 г. Мярката има за цел достигане на дефицит от 3% от БВП до 2017 г. Планът включва замразяване на заплатите в публичния сектор и социалните помощи. Тези мерки обаче ще са временни, едва до октомври 2015 г.

"Франция трябва да бъде поздравена", отбеляза пред CNBC Николас Спиро, управляващ директор на Spiro Sovereign Strategy. По думите му Париж за първи път е представил план за фискална консолидация, която не е базирана на възходяща корекция на данъчното бреме.

Новият премиер все пак се опита да успокои най-върлите си критици. По думите му пенсиите под 1 200 евро на месец няма да бъдат засегнати от планираното замразяване.

Според Спиро "наложително е Валс да спечели този вот", тъй като загубата не би предвещавала нищо добро за неговия премиерски пост. Евентуално вътрешно противоречие в кабинета би застрашило също така отношенията на Париж с Брюксел.

"Това е много важен момент за френската фискална политика, както и за надеждността на френската икономическа политика", изтъква анализаторът.