Европа трябва да се защити от спекулиращите за излизане от еврозоната

Бепе Грило (основателят на Движение „5 звезди" в Италия), Силвио Берлускони и лидерът на „Лига на Севера“ Матео Салвини имат нещо общо - те флиртуват с идеята, че Италия може да не остане в европейския валутен съюз. Техните фантазии за излизане от еврозоната, както и настоящата дискусия за възможно предоговаряне на задълженията за изплащане на Гърция, са част от по-широк европейски проблем, пише в свой анализ германското икономическо списание WirtschaftsWoche. 

A именно - тежко задлъжнелите страни биха могли да преустановят изплащането на своите кредити, а чрез спекулациите за излизане от еврозоната биха могли да предизвикат изтичане на капитали. След напускането на еврозоната повишените целеви баланси могат да се превърнат във вземания, които страните едва ли ще могат да обслужват. Такъв срив на валутния съюз ще създаде значителна икономическа несигурност в Европа. Ето защо страните от еврозоната трябва да се подсигурят в свой интерес срещу орязване на дългове и желания за напускане на еврозоната.

Без по-нататъшни мерки със своите количествени облекчения ЕЦБ би поела точно по обратния път, защото покупките на държавни облигации от страна на банката ще увеличат потенциалната сила на задлъжнелите страни да не извършват реформи. Наистина опитът чрез количествени облекчения да се насърчи готовността за инвестиции на банките с оглед на ниската инфлация е напълно оправдан. ЕЦБ обаче трябва да вземе подходящи мерки срещу евентуални загуби.

Ако ставаше дума за търговска банка, можеше да се очаква, че с разширяването на общата балансова сума ще се случи и увеличаване на собствения капитал. Собственият капитал на ЕЦБ бе 5 милиарда евро при създаването на паричния съюз. Сега той се е повишил до около 7,5 милиарда евро. Aко ЕЦБ иска да запази сегашното съотношение на собствения капитал към балансовата сума, то при разширяване на баланса с до 1 трлн. евро собственият капитал трябва да се увеличи до над 10 млрд. евро. 

Аргументът, че една централна банка не е необходимо да поддържа положителен собствен капитал, защото винаги може да печата пари, не е убедителен в този контекст. Ако загубите са твърде високи, от изкушението за компенсиране на загубите може да се създадат рискове за ценовата стабилност. Следователно увеличаването на собствения капитал е важно.

В допълнение, по-високият собствен капитал на ЕЦБ действа като допълнителна защита, която намалява стимулите на членки да се оттеглят от паричния съюз. Би било от полза също ако покупките на държавни облигации се извършват от националните централни банки. Ако една страна реши да напусне еврозоната, то тя ще трябва да поеме частта от самостоятелно причинените загуби. ЕЦБ трябва да се реши на двете неща - в интерес на стабилността на валутния съюз, пише още Wiwo.

В случай на едностранно напускане на дадена страна ЕЦБ ще може в конкуренция със слаба национална валута да реализира печалба. Обикновено печалбата на ЕЦБ се разпределя според дела на страните в капитала на централната банка. Но една страна, която напуска еврозоната, оставя и задължения на ЕЦБ, които вероятно няма да е в състояние да погаси. Следователно би било доста правдоподобно ЕЦБ да може да запази за себе си съответната печалба, предназначена за централната банка на напускащата зоната страна.

Ако тези мерки се комбинират с адаптиране на нетните плащания от ЕС, то евентуалното подстригване на дълга в комбинация с излизане от еврозоната бързо ще стане неатрактивно. Така Европа ще може да се защити срещу желанието за напускане на еврозоната, пише изданието.