Welcome to the Jungle*

„Джунглата“ в Кале, в момента дом на около 3 хил. мигранти, не е нещо ново за Франция. Вече повече от 20 години мигранти се събират в тази изходна точка в търсене на път към Великобритания, пише онлайн изданието euractiv.com.

В шенгенската зона на северната граница на Франция бежанската криза е на възраст вече две десетилетия. Местните власти в Кале са безсилни и обезсърчени пред прилива на хора, много от които чакат с месеци за шанс да прекосят Ламанша и да стигнат до Острова.

„Никой друг град във Франция не е преживял това, което Кале преживява, що се отнася до миграционната криза“, коментира Еманюел Агиюс, зам.-кмет, който отговаря за планирането.

След като бившият френски президент Никола Саркози затвори бежанския лагер „Сангат“ през 2002 г., търсещите убежище в Кале са принудени да се заселват в импровизирани лагери. Ситуацията доведе до напрежение между мигрантите и местното население.

Премествани от лагер в лагер от властите, търсещите убежище най-накрая се установиха в палатков лагер в североизточните покрайнини на Кале, където санитарната, хуманитарната и социална ситуация предизвиква сериозни опасения, посочва изданието.

Ситуацията се влошава от миналата година заради засилващата се нестабилност в Близкия изток, която предизвика невиждан миграционен поток към Европа. Властите в Кале откриха и дневен приемен център, в който ежедневно се работи по нуждите на около 2 000 – 3 500 души от лагера, известен още като „джунглата“. Така мигрантите имат достъп до течаща вода, храна, електричество, медицински грижи и други удобства.

„Разполагаме с бюджет от 10 млн. евро годишно. От тях 3,7 млн. евро идват от ЕС, а останалите са от Франция“, коментира Стефан Дювал, директор на компанията, която управлява центъра. През тази зима ще бъде отворен и нощен център с капацитет 1 500 легла. Има планове за разширяване и на женския център, който е с капацитет 100 легла.

Някои от хората в „джунглата“ са там от месеци и дори години. За много от тях пристигането им в Кале е въпрос на шанс, който е зависел силно от трафикантите. В резултат големи групи от лагера мечтаят да стигнат до Англия. Други пък решават да подадат молба за убежище във Франция.

Почти всички иранци, сирийци и афганистанци в лагера обаче искат да прекосят Ламанша. Такъв е и случаят на афганистанка с три деца, която не желае да подаде молба за убежище във Франция, въпреки че тя ще бъде одобрена, обяснява Дювал.

Този случай далеч не е изключение. От около 3 хил. души, колкото са обитателите на „джунглата“, само около 100 са започнали процедурата за получаване на убежище във Франция. Останалите не се отказват от идеята да стигнат до Великобритания някой ден. За много от тях това желание е обяснимо – те говорят английски език и имат при кого да отидат там. Натискът на мрежите за трафик на хора и членовете на семейството от страната на произход също е голям.

Подобни са намеренията на мигрантите в други градове във Франция. Техните надежди се сблъскват с повишените мерки за сигурност в тунела под Ламанша. И тези мерки обаче не спират мигрантите. Проблемите вече се прехвърлят и към околните пристанищни градове, като например Дюнкерк.

Темата за бежанската криза можете да проследите тук

* Добре дошли в джунглата - бел. ред.