МВФ иска облекчаване на дълга на Гърция до 2040 г.

Международният валутен фонд (МВФ) оказва все по-силен натиск върху еврозоната, искайки от нея да позволи на Гърция да изпусне плащане на лихви или главница по спасителните заеми до 2040 г., казват запознати с разговорите официални представители, цитирани от Wall Street Journal.

МВФ иска падежът по заемите на Гърция да настъпва постепенно през следващите десетилетия, най-късно до 2080 г., сочи предложение на МВФ.

Лихвеният процент на Гърция по заемите от еврозоната да бъде фискиран за период от 30 до 40 години на сегашното си средно ниво от 1,5%, като всички плащания на лихвите да бъдат отложени, докато настъпи падежът на заемите, предлага още МВФ.

Предложението на фонда, представено на правителствата от еврозоната в края на миналата седмица, ще запази годишните нужди на Гърция за обслужване на дълга под 15% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) съгласно сравнително песимистичната прогноза на МВФ за дългосрочната посока на гръцката икономика.

Исканията на МВФ сериозно се разминават с това, което кредиторите на Гърция от еврозоната заявиха, че са готови да приемат, за да помогнат на Гърция да си възвърне финансовото здраве.

Правителствата на еврозоната, водени от Германия, не са склонни да направят подобни големи отстъпки по кредитите на Гърция. Задълженията в момента възлизат на малко над 200 млрд. евро, като към тях ще бъдат добавени още около 60 млрд. евро съгласно последния план за спасение на страната.

Водещата икономическа сила на еврозоната Германия обаче иска МВФ също да се присъедини към гръцкия заем като кредитор. Фондът засега не се включва към гръцката програма, договорена през миналото лято.

Германският канцлер Ангела Меркел отдавна смята МВФ за жизненоважен за надеждността на гръцкия спасителен заем. Миналата година правителството ѝ обеща пред германския парламент, че МВФ ще се присъедини към новата спасителна програма, преди Европа да предостави още средства на Атина.

Канцлерът и много от депутатите ѝ вярват, че без МВФ еврозоната няма да може да приложи строгите фискални и икономически реформи в Гърция в замяна на заемите. Берлин смята, че Европейската комисия (ЕК), която си партнира с МВФ при наблюдението на спасителната програма, е твърде мека спрямо Гърция.

Проблемът на Меркел е, че МВФ заяви, че не може да се присъедини обратно към програмата, освен ако еврозоната не преструктурира заемите си към Гърция. Дълговото бреме на Гърция е „изключително неустойчиво“, заяви наскоро ръководителят на МВФ Кристин Лагард.

Голямо преструктуриране на гръцкия дълг ще изисква спорни дискусии и вот в Бундестага с потенциално противопоставяне сред консервативните законодатели и тласък за все по-популярната дясна популистка партия Алтернатива за Германия.

Затова в момента германските представители искат само ограничени корекции по условията на гръцкия дълг и ще отложат големите промени, за които е нужно гласуване на Бундестага, до след 2018 г. - след националните избори в страната през 2017 г.

Представители на Германия и еврозоната водят преговори с МВФ за намирането на формула, която ще убеди фонда, че гръцкият дълг ще бъде преструктуриран, докато в същото време Германия отложи решенията до 2018 г.

Ако МВФ и Германия не могат да преодолеят различията си, еврозоната ще трябва да продължи напред със следващия транш заем за Гърция без базирания във Вашингтон фонд. Много европейски представители казват, че разговорите с МВФ може да продължат на по-късен етап.