Дания и дебатът за най-правилното измерване на благосъстоянието

Управителят на датската централна банка Ларс Роде се включи в дебата дали БВП е най-подходящият измерител на състоянието на икономиката и предупреди, че фокусирането върху този показател е прекалено голямо, съобщи Bloomberg.

В Дания ръстът на икономика е слаб дори и на фона на падаща безработица и стабилно частно потребление и икономистите се затрудняват да посочат причината за анемичния растеж на БВП.

Роде посочва, че данните за БВП получават силен стимул след Втората световна война, когато хората се пренасочват от земеделие към индустрия и повече жени се присъединяват към работната сила.

„В днешно време е точно обратното“, казва Роде. „Хората стават по-богати, но това не винаги се отразява в данните“, допълва той и дава за пример туризма. „Преди 15 години, ако исках да отида на дълго пътуване, щях да се обадя на агенция, която е във формалната икономика, а днес ще го направя от вкъщи и за по-малко от 15 минути ще си букна полет, хотел и кола под наем“, посочва централният банкер. „Стойността на спестените пари не се отразява от статистиката“, казва още той.

Този пъзел на производителността не е характерен само за Дания. „Много ниска производителност на труда е глобален феномен“, смята Роде и допълва, че в САЩ например заетостта e стабилна, но ръстът на БВП е слаб.

Вероятно обяснение защо датската икономика продължава да разочарова, дори и след 4 години отрицателни лихвени проценти, може да се търси в начина, по-който се измерва потреблението. В момента това се прави през призмата на продажбите на дребно. Този индикатор обаче пропуска голяма част от обема на продажбите онлайн.

Освен това демографията също играе роля. Т.нар. бейби бумъри – поколението, родено след Втората световна война – сега се пенсионира и държавата се грижи за повече хора от всякога. „Не може да очаквате да има висок ръст на БВП, ако и когато основното структурно развитие на работната сила е отрицателно“, смята Роде.