ЕК: Страните извън еврозоната не трябва да стават второстепенни членове на ЕС

Страните извън еврозоната не трябва да стават второстепенни членове на Европейския съюз (ЕС), заяви един от високопоставените представители на Европейската комисия (ЕК), засилвайки гаранциите, които министър-председателят Дейвид Камерън получи в кампанията си за запазване на Великобритания в съюза, коментира Bloomberg.

Представяйки плановете за допълнително обединяване на интересите на 19-те страни членки на еврозоната, заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис настоя, че стъпките за задълбочаване на валутния съюз не трябва да бъдат в ущърб на страните като Великобритания, които не ползват общата валута.

Допълнителна интеграция на валутния блок „не трябва да води до създаването на нови бариери в ЕС между страните вътре и извън еврозоната“, каза Домбровскис по време на икономическа конференция в четвъртък в Брюксел. „Трябва да поддържаме целостта на общия пазар и сближаването на ЕС като цяло“, допълни той.

Предвид британския референдум за членството в ЕС след две седмици и несигурния му резултат намесата на Комисията може да засили кампанията на Камерън, тъй като тя подчертава гаранциите, които министър-председателят изтръгна от останалите лидери в ЕС през февруари. Едно от обещанията беше, че ако Великобритания остане в блока, страните извън еврозоната ще имат пълноценна роля в оформянето на финансовото законодателство.

Докато Великобритания потенциално обръща гръб на 28-членния блок, а източните и скандинавските страни изказват съмнения за задълбочаване на обвързването, държавите от ядрото на ЕС – например Франция и Германия, проучват начините за по-дълбока интеграция. Европейските политици в Брюксел от дълго време се опасяват от появата на "Европа на две скорости", която се движи напред само с най-заинтересованите правителства.

„Приложили сме необходимото управление на кризата, но работата ни не свършва дотук“, каза Домбровскис. Той подчерта, че сегашните инициативи, например общата банкова рамка и плановете за подпомагане на компаниите да намалят зависимостта си от банково финансиране, трябва да бъдат приложени преди ЕС да започне да обмисля по-радикални стъпки. Сред тях са създаването на финансово министерство на еврозоната и механизъм за отпускане на заеми.

„Това не трябва да доведе до постоянни трансфери между страните, нито да подкопава стимулите за стабилна фискална политика на национално ниво“, каза той.

По-рано днес на същата конференция председателят на Европейската централна банка Марио Драги призова политиците да ускорят реформите в еврозоната, където растежът продължава да е муден шест години, след като Гърция получи първия си спасителен заем.

„Има много разбираеми политически причини за отлагане на структурните реформи, но има и добри икономически причини“, каза той.