Марк Карни отново под светлината на прожекторите

Пазарите очакват стимули от Английската централна банка в четвъртък и възможностите са няколко

Малко повече от месец след референдума във Великобритания Марк Карни отново попада във фокуса на вниманието. Управителят на Английската централна банка по всяка вероятност ще обяви стимули в четвъртък, които трябва да смекчат негативните последици върху икономиката от изненадващото решение на мнозинството британци да напуснат Европейския съюз. Спекулациите какво точно ще предприеме АЦБ вече са много, посочва Bloomberg. От понижение на основния лихвен процент през разширяване на обема количествени облекчения и включване на корпоративни облигации до промяна на целевото ниво на инфлацията.

Според трима бивши представители на АЦБ обаче банката има ограничени възможности да насърчи икономиката след референдума за Brexit и това увеличава бремето върху новия финансов министър Филип Хамънд и фискалните му планове.

„Банката е в много по-ограничена позиция в един свят, където паричната политика е по-малко ефективна“, казва Чарли Бийн, който беше заместник-управител по паричната политика до 2014 г. „Безспорно, всяко нещо, което понижава степента на несигурност, е добро. В противен случай обаче структурните и фискалните политики са посоката, към която трябва да гледаме, ако има по-голям срив“, допълва той.

Предвид предположенията, че Великобритания вероятно се насочва към рецесия Хамънд заяви, че има желание да „пренастрои“ фискалната политика. Все пак той даде да се разбере, че няма да има конкретни мерки преди есенното изявление и че в краткосрочен план АЦБ трябва да поеме лидерството в това отношение.

45 от общо 47 икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват банката да понижи с 25 базисни пункта основния лихвен процент от 0,25%. Мнозина анализатори допускат въвеждането и на други мерки, които да съживят изкупуването на активи и да облекчат достъпа до кредити.

Според Кейт Баркър, също бивш представител на АЦБ, тези мерки рискуват да усложнят някои дисбаланси, които вече се проявяват след седем години рекордни ниски лихви. „Има риск за дългосрочната икономическа стабилност след дълъг период облекчена парична политика, която насърчава взимането на кредити на фона на надути цени на активите“, пише Баркър в статия в Times от вторник. „Заключвам, че на последиците от вота за Brexit може да се реагира по-добре с облекчена фискална политика“, смята тя.

След шест години строиги икономии вариантите пред новото правителство на Тереза Мей включват понижаване на данъците върху корпоративните печалби, на ДДС, на облагаемия доход и повишаване на разходите за инфраструктура.

„На фискалния фронт в краткосрочен план има много голямо основание за повече експанзия“, смята Гудхарт. „Имаме нужда от краткосрочен фискален импулс, въпросът е как да стигнем до там, без да влошим дългосрочните финанси“, допълва той.

Колкото до вариантите пред АЦБ в четвъртък, понижението на лихвата ще има най-голямо пряко влияние върху двигателя на растежа – потребителите, но може да свие маржовете на печалба на банките.

АЦБ вече държи около една трета от държавните облигации в рамките на програмата за количествени облекчения, която започна през март 2009 г. и вече може обяви планове за нейното разширение. 23 от 44 икономисти очакват планът да остане без промяна на стойност 375 млрд. паунда. Анализаторите, които допускат разширение на програмата, смятат, че то може да е с между 10 и 150 млрд. паунда. Това може да подобри нагласите за икономиката, но доходността по облигациите вече е много ниска и това ограничава потенциалния ефект от увеличение на обема изкупуване на активи.

По време на финансовата криза АЦБ изкупуваш ограничено количество корпоративни облигации, за да увеличи ликвидността – около 3 млрд. паунда, което беше малка част от общия обем. Макар че според повечето икономисти държавните облигации ще останат във фокуса на банката, Андрю Бенито от Goldman Sachs очаква половината от прогнозираните от него 100 млрд. паунда допълнително изкупуване да дойде от частния сектор, предимно от корпоративни облигации.

Т.нар. инструмент финансиране срещу кредитиране беше въведен през 2012 г., за да понижи разходите по кредитите и по план трябва да приключи действието си през януари 2018 г. Но заради някои сигнали, че Brexit ще удари кредитирането, регулаторът може да реши да разшири тази програма. Според Джеймс Смит от ING желанието на банката да гарантира предлагането на кредити е аргумент в подкрепа на рестартирането на този инструмент, който може и да облекчи натиска върху маржовете на печалба на банките.

Преди референдума Марк Карни сигнализира, че АЦБ може да променят плановете си за това, кога инфлацията трябва да се върне към целевото ниво от 2%, което в момента е след две години. Британският паунд поевтиня с около 9% след гласуването и това може да осигури на регулатора гъвкавост да приоритизира растежа, имайки предвид евентуален скок в инфлацията заради по-слабата валута.

Според Роб Ууд, главен икономист за Обединеното кралство в Bank of America Merrill Lynch и бивш служител на АЦБ, смята, че банката трябва да действа със всички от изброените мерки.

Повече за очакванията спрямо АЦБ можете да научите от видеото на Bloomberg