Европейските фондове – ефективни правила и огромна бюрокрация

Повече от 600 страници са правилата, публикувани в Официален вестник, свързани само с разпределянето на средствата по Кохезионната политика на Европейския съюз (ЕС). Над 5 000 страници пък са наръчниците за управление. Това е записано в доклада на работната група на високо равнище, която анализира бъдещето на европейските фондове след 2020 година.

Ръководителят на групата Сийм Калас отбелязва, че част от тези правила са добавени през годините, не просто за да бъдат елиминирани грешки, а за да бъде върнато доверието, че институциите на различни нива и бенефициентите могат да управляват тези средства по ефективен начин.

Комплексът от мерки не спира на ниво ЕС – установени са допълнителни програми, допълнителни изисквания и структури.

Затова и становището на работната група е, че сегашната структура на правилата е ефективна, но трябва да бъде „прочистена“ от ненужните усложнения. „По-малко правила означава и по-малко грешки“, пише в доклада на групата. Експертите посочват още, че много често самите бенефициенти не могат да разберат нуждата от повечето изисквания.

Държавите и регионите трябва да могат да работят и по по-опростени правила, но задължително трябва да могат да осигурят надеждни системи за контрол и управление, както и национално съфинансиране от поне 50%, защото това е стимул за отговорно разходване на средствата.

Правилата за отделните фондове и инструменти на ЕС трябва да бъдат хармонизирани по отношение на държавната помощ, на обществените поръчки и методите за възстановяване на разходи. Те трябва да дават възможност на бенефициентите да кандидатстват за различни източници на финансиране от ЕС за един и същи проект, препоръчват от групата.

В допълнение 12-те експерти, които участват в работната група, предлагат и правилата на ниво ЕС да се изчерпват с определяне на стратегическите инвестиционни приоритети и принципите при разпределяне на средствата. Фондовете на ЕС ще се използват чрез съществуващите национални административни механизми, а одитната роля на Комисията ще бъде ограничена.

От работната група посочват още, че архитектурата на фондовете след 2020 година трябва да отразява целите на кохезионната политика, а именно – балансирано териториално развитие в ЕС.

Това всъщност е и една от важните критики в доклада – органите следят повече за грешки и кражби на публични средства, а не толкова дали проектите, получили финансиране, са в съзвучие с основната цел на тази европейска политика.

Работната група препоръчва фокус повече върху резултатите, а не формалното спазване на правилата.

Темата за европейските фондове и тяхното бъдеще стана актуална още през 2015 година, когато беше сформирана и работната група на високо равнище. Излизането на един от големите донори за европейския бюджет – Великобритания, излиза от ЕС, пък повдигна допълнителни въпроси за бъдещето на кохезионната политика и дори се чуха гласове за нейното прекратяване.

Мотивът е, че толкова години след присъединяването на последния засега член на ЕС – Хърватия, през лятото на 2013 година, догонващите страни вече трябва да са успели да постигнат средноевропейското ниво.

Бъдещето на фондовете се разисква като част от Бялата книга за бъдещето на ЕС, която председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи през пролетта. Българската позиция по темата е, че фондовете трябва да се запазят след 2020 година, а правилата по тях - да бъдат опростени. 

Европейските фондове са от ключово значение за подобряване на живота на европейците, признават от работната група, която трябва да даде отговори как да продължи политиката на сближаване в общността. Средствата се разпределят точно на нивото, от което има нужда – местно и на ниво региони, и резултатите от тях са видими (подобряване на публични услуги – транспорт, училища и т.н.).