Независим живот е далеч от реалността за хората с увреждания в ЕС

Независим живот е далечно понятие в ежедневието на хората с уврежданията в ЕС, сочи последният доклад на Европейската агенция за фундаменталните права. Те са в риск от изолация и маргинализиране и като цяло стандартът им на живот е по-нисък спрямо хората без увреждания.

От агенцията посочват, че тези данни са показателни за нуждата от систематични промени в начина, по който хората с увреждания получават подкрепа от обществото. "Много често хората с уврежданията нямат правото на избор и контрол на живота си", посочват от Агенцията.

69% от хората с увреждания и 76% от хората без увреждания казват, че имат контрол върху живота си, показват проучванията на европейската институция. От данните е видно, че усещането за липса на контрол е най-видимо в Гърция - 39% от хората с увреждания и 41% от хората без увреждания. Най-голяма обаче е разликата в България - 46% спрямо 70%.

На базата на усещанията на хората най-добра e ситуацията за хората с увреждания в Скандинавските страни - 85% от живеещите в Дания и Швеция заявяват, че имат контрол и могат да определят своя живот. Същото се отнася и до 91% от хората без увреждания, които живеят в двете страни.

Интересен акцент е, че в Австрия и Люксембург хората с увреждания, които смятат, че контролират живота си са повече от хората без увреждания.

Докладът показва още притеснителни факти за хората с увреждания в България - 38% от тях се чувстват изключени от обществото, спрямо 15% от хората без увреждания. По този показател страната ни е на челно място в ЕС, където средно 16% от хората с увреждания и 9% от хората без увреждания не се чувстват приобщени.

Живеейки в обществото хората с увреждания в целия ЕС се сблъскват с различни проблеми - най-често те са свързани с достъп до обществения транспорт (26%), пощенски услуги (25%) и здравно обслужване (23%).

От Агенцията отчитат, че в много държави от ЕС има стратегии за деинституционализация, които предвиждат независим живот за хората с увреждания. Част от мерките се финансират с пари от европейските фондове, но въпреки това стратегиите нямат адекватно финансиране, ясни цели и период на изпълнение на заложеното.

Организации на хора с увреждания не се включват в процеса и това е едно от допълнителните затруднения. Включително и в държави от ЕС все още се отпуска финансиране за институции, в които да живеят хора с увреждания.

Един от посочените примери в документа е България. През 2016 година в страната са затворени домовете за деца със специални потребности, но в същото време броят на домовете за възрастни хора с увреждания остава висок. В периода между 2012 и май 2017 година у нас са затворени само две такива институции, работещи остават 79. В изолирани домове живеят повече от 5,1 хил. души с увреждания. 2 хил. са с интелектуални затруднения, а хиляда души - с ментални проблеми. В домове са още и 1,2 хил. души с физически увреждания и почти 120 души със сензорни затруднения.

На базата на направените анализи и оценки от Агенцията препоръчват по-ясни планове, включващи условия за финансиране и отговорности, за затварянето на институциите, за да могат хората с увреждания да живеят в обществото. Това предполага още и добро качество на услуги за личен асистент, пише още в доклада.