Бежанският въпрос заплашва преговорите за коалиция в Германия

Миграционният въпрос, който до голяма степен висеше над изборите в Германия, сега заплашва усилията на Ангела Меркел да сформира ново правителство, коментира Politico.

Бъдещата бежанска политика на Германия бързо се превърна в един от най-трудните въпроси в продължаващите коалиционни преговори между консерваторите на Меркел, либералните Свободни демократи и Зелените. Миналата седмица водещ преговарящ на консерваторите дори обвини Зелените, които защитават не толкова строги политики спрямо търсещите убежище и бежанците, че се опитват да „провокират провал“ на разговорите по въпроса.

Макар че несъгласие между партиите не липсва и по други въпроси – от разходите за отбрана до земеделската политика – различията между Зелените и двете дясноцентристки партии около имиграцията може да се окажат непреодолими.

Ако до решение не се стигне през следващите дни, Германия може да се насочи към нови избори. Причината е, че Зелените имат насрочен партиен конгрес за 25 ноември, за да решат дали да продължат с официалните коалиционни разговори. Ако предварителните преговори не доведат до значителен напредък, вотът може да се окаже ненужен.

Голямата част от дебата около мигрантите е фокусиран върху определянето на официално ограничение (на броя) и условията за събиране на семействата. Разделенията между партиите не са само около това бежанците изобщо да се допуснат обаче. Дори по-голям проблем може да се окаже въпросът за връщането на хора обратно.

Нови данни, публикувани от германското правителство миналата седмица, показаха, че 158 хил. души с отказано убежище все още живеят в Германия. Около 188 хил. души са получили отсрочка в известията си за депортиране по причини като болест или политическа нестабилност – 28 хил. с отказано убежище обаче са включени в новата статистика като потенциални лица за „принудително депортиране“.

Критиците, водени от Зелените, твърдят, че Афганистан не е достатъчно сигурен, за да се върнат обратно дори престъпниците. Според лидера на Зелените Катрин Гьоринг-Екарт практиката е „безотговорна“, казвайки, че Афганистан „никога няма да бъде сигурен“.

Членове на правителството на Меркел в същото време призовават за засилване на депортирането под натиска на баварските си партньори от Християнсоциалния съюз (ХСС) и реториката на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ).

Натискът върху правителството на Меркел да ускори депортирането се засилва и от вниманието по въпроса от германските медии – включително с истории, които според експерти и политици, са преувеличени.

Дебатът около отговорността на правителството да депортира лица с отхвърлени искания за убежища не е нов. От пика на бежанската криза през 2015 г. Меркел е под натиск да засили съществуващите закони около миграцията в страната. Разговорите за ускоряване на процеса допълнително се засилиха след терористичната атака през декември 2016 г. на Коледен базар в Берлин, при който загинаха 12 души, а 53 бяха ранени.

Тогава Меркел и Християндемократите ѝ призова за по-сурови закони по управление на процеса, включително определяйки Тунис, Мароко и Алжир за „безопасни страни на произход“, което щеше да позволи на Германия по-лесно да отхвърля искания за убежище на граждани на тези страни. Подобен закон бе приет в долната камара на парламента по-рано през 2016 г., но бе отхвърлен от горната камара, където Зелените имат пропорционално по-голямо представителство.

Макар че депортирането се осъществява от отделните провинции в Германия, федералното правителство има силен глас в оформянето на политиката.

Говорителят на Зелените по бежанската политика Луис Амтсберг казва, че „в момента е трудно да се посредничи“ по въпроса, тъй като Зелените са на противоположни позиции с другите три партии по депортирането на престъпници към Афганистан.

„Външната им политика е мотивирана от политиката им вътре в партията“, казва тя. „А според нас това е погрешно“.