Мерки срещу пропагандата и фалшивите новини ще се финансират от бюджета на ЕС

ЕС започва да се бори активно с дезинформацията и фалшивите новини, идващи от Русия, пише британският в. The Guardian. Източници на изданието съобщават за взето решение специализираното звено Stratcom да бъде финансирано със средства от европейския бюджет.

Създадената през 2015 година агенция ще получава 1,1 млн. евро годишно в периода 2018 - 2020 година. Досега звеното получаваше средства от държавите членки и други източници. Агенцията е базирана в Брюксел и в момента в нея работят 14 души.

С отпуснатите средства те ще правят мониторинг на руските медии и ще анализират данните, за да разберат в детайли опитите за дезинформация. Освен на работещите на трудов договор от агенцията разчитат и на доброволци и експерти, които следят руските медии за фалшиви новини.

Решението за отпускането на средства от европейския бюджет е резултат от предупрежденията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, според когото един от реалните проблеми на Европа са кибератаките, фалшивите новини и хибридната война.

"Ако искаме да бъдем защитени, да помогнем на нашите партньори, трябва да бъдем много внимателни с тази заплаха вътре в ЕС", коментира той след срещата на Източното партньорство в Брюксел.

The Guardian посочват, че Туск далеч не е единственият, който изпитва опасения от намесата на Русия във вътрешните работи на общността. Британският премиер Тереза Мей също изрази своите притеснения относно фалшиви новини, разпространявани от Москва, които могат да бъдат интерпретирани като "информационно оръжие".

Но дори и със съмненията, че Русия е оказала влияние по време на кампанията в референдума за Brexit, в Лондон нямат намерение да повтарят допитването, допълва още британското издание.

Решението за отпускането на европейски средства за борба с фалшивите новини е подкрепено и от съмненията за намесата на Русия в референдума за независимост в Каталуния.

Посочени са и примери за фалшиви новини, които могат да навредят на отношенията на ЕС със съседни държави. Например в Грузия се появява информация, че общността забранява вноса на грузински стоки, а в същото време те се ползват с нулеви митнически тарифи.