Европейски валутен фонд ще се бори с кризите в еврозоната

Европейската комисия (ЕК) представи пътна карта с мерки за следващите 18 месеца, чиято цел е задълбочаване на икономическия и паричен съюз на общността до 2025 година. С предложението Комисията отговаря на посочените от председателя й Жан-Клод Юнкер приоритети за бъдещето на Евросъюза.

Една от мерките например е създаването на Европейски валутен фонд, който да замени сегашния Европейски стабилизационен механизъм, но базирайки се на изградената архитектура на институцията. За създаването на фонда  вече призова и Европейският парламент, напомнят от Брюксел. Очакванията са той да заработи от средата на 2019 година.

Европейският валутен фонд ще оказва подкрепа на държавите от еврозоната, които са изпаднали в кризисна ситуация и ще действа като "кредитор от последна инстанция". За набирането на нужните финансови средства ще бъдат използвани инструменти от капиталовите пазари, както и трансакции на паричните пазари.

Подкрепата за членството също ще бъде давана след поискване от страните и тя ще се отнася до всички политики, които водят до по-добра конвергенция, като управлението на публични финанси, подобряването на бизнес средата, на финансовия сектор, трудовия пазар и публичната администрация.

Предлагането на помощ за членството в еврозоната не означава промяна в критериите и процедурите, отбелязват още от ЕК.

На пресконференция за представянето на новите предложения за икономическо управление еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер изрази готовност ЕК да подкрепи България в тази посока технически, финансово и със съвети, предаде БТА.

Йотингер отбеляза, че за тази цел ЕС разполага със запас от 140 милиарда евро, които ще бъдат предоставени при необходимост на разположение на държавите, желаещи да въведат общата валута. Той поясни, че посочената сума ще бъде на разположение в следващите пет, седем или повече години. Официалното предложение по този въпрос ще бъде направено от ЕК догодина.

Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис поясни, че така ЕК изразява воля за подкрепа, но това не означава, че някоя държава ще бъде "вкарана насила" в еврозоната.

Влизането в еврозоната е задължение по договорите за присъединяване, но не включва срок за изпълнение. Държавите разполагат със свободата сами да решават кога е подходящото време за това, добави той.

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси коментира, че е гледал много филми и любимият му е "Кръстникът". Пошегувах се, че ще направим на държавите извън еврозоната "предложение, което не могат да откажат". "Уточнявам, че не го казах в смисъла, влаган от мафията - това просто е добро предложение, от което държавите могат да се възползват, това е възможност. Никой няма да бъде насилван да се присъединява към еврозоната", заяви Московиси.

От Комисията коментират още при представянето на пътната карта, че икономическата криза, обхванала Европа през 2008 година, не е тръгнала от еврозоната. Тя обаче е показала редица слабости във валутния съюз и сега е настъпил и моментът за тяхното отстраняване.

В момента европейската икономика е в подем, безработицата намалява устойчиво, а експресно проучване на Евробарометър показва, че подкрепата на европейците към еврото расте.

64% от живеещите в държава от еврозоната смятат, че единната валута е нещо добро за тяхната държава. Спрямо аналогично проучване през 2016 година има значително повишение - тогава 56% от гражданите на страна във валутния съюз на ЕС одобряваха еврото.

74% от участвалите в проучването смятат, че единната европейска валута ще допринесе като цяло за целия ЕС, което е най-високото ниво в периода 2010 - 2017 година, пише още Евробарометър.

Според анализите на Брюксел обвързаността на ЕС в паричния сектор и икономиката ще повиши броя на работните места, ще насърчи икономическия растеж и инвестициите, както и социалното равенство и стабилността.