В търсене на най-добрия сценарий за България в бъдеща Европа

Икономическите измерения на бъдещето на Европа и кой от предложените от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пет сценария ще е най-добрият за България, както и какви са новите предизвикателства пред пазара на труда и пред социалните системи – на тези въпроси търсиха отговор участниците в дискусия, организирана от Икономическия и социален съвет на България (ИСС) и от Европейския икономически и социален комитет. 

Те се обединиха около тезата, че трябва да се чуе гражданското общество, когато се коментира нивото на заплащане, заетост, качеството на живот.

С аргументи бяха защитени различните сценарии – за продължаване на проекта ЕС в сегашния му вид, за по-ефективна Европа, но с важния акцент - да продължи кохезионната политика. Петият сценарий, който е за пълна интеграция, получи най-силна подкрепа от участниците в дебата. Появи се идея и за нов – шести сценарий, в който да се отчитат интегрирано повече интересите на гражданското общество.

Много ясно обаче прозвуча темата за социалното измерение в Бялата книга за ЕС, която, според синдикатите, не е отразена и разработена адекватно.

Пред България има не пет, а два сценария. Първият е негативен и е свързан със запазване на статуквото, а вторият е за хармонизиране на Европа, а защо не и федерализация, като решението за това трябва да е политическо. Това мнение изказа Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, по време на дискусията.

„В политическия цикъл, в който се намира Европа, нещата стават по-бавно и няма желание за реформи. Думата "кохезия" остава в миналото и трябва да се замести с нещо по-модерно. Промените в банковия и капиталовия съюз станаха под натиска на обстоятелствата и много от нещата се случват под техническата конвергенция. Усилията за влизане в ЕRМ II не дават толкова добър резултат и отговорът е в статистиката на Евростат“, коментира икономистът.

Според него „бавничко растем през БВП, през който се измерва конвергенцията“.

„България не изглежда модерно с 2-3% икономически растеж", категоричен е Дацов и даде за сравнение Румъния, където има по-сериозна промяна в качеството на живот на хората.

Дацов препоръча промяна в системите, което може да се направи след дебат с работодатели и синдикати.

Той е на мнение, че предизвикателството пред българското правителство и Европейската комисия е реформите да се провеждат с по-висока скорост.

Дацов смята, че един от проблемите на икономиката е свързан с дисбалансите на пазара на труда и е категоричен, че отново се върви към зацикляне.

„При първата криза на пазара на труда бяха 72 процента от трудоспособното население, сега останаха 66% от активните заети", заяви той и обясни, че трудно ще се върнат тези 6–7% от от работоспособните българи. "Много европейски страни запазиха работните места, като намалиха заплатите", даде пример той с провежданата политика на конвергенция.

Позицията на България

Позицията на България за бъдещето на Европа трябва да звучи силно и убедително, това беше общото заключение на присъстващите на форума на Икономическия и социален съвет на България.

„Европа е на кръстопът и гласът на нейните граждани трябва да бъде чут, включително на българите и още повече по време на предстоящото българско председателство на ЕС“, коментираха участниците в дискусиите.

Министър Лиляна Павлова съобщи, че една от идеите като продължение на този дебат e да бъде организиран догодина форум на високо равнище в София.

„На този форум България ще излезе с декларация за приоритетите на председателството и позицията на България за бъдещето на Европа. Въпросът не е дали има бъдеще европейският проект, а как да продължи след 2020 г., как да стане по-ефективен, с по-опростени правила и процеси, с повече баланс и контрол, с ясна кохезионна политика", каза тя.

"В края на юни 2018 година, в разгара на председателството, трябва да направим дебат каква ще е кохезията, кои ще са финансовите инстументи, които могат да достигнат до хората. България трябва да покаже културно-историческото си наследство чрез културна програма, в която се съчетават трите области – конкурентоспособност, кохезия и култура. Това ще са приоритетите на председателството.“.

Лиляна Павлова съобщи, че "ще търсим партньори сред другите страни, особено тези, които се присъединиха към ЕС в последните 10 години“.

Петър Кънев, председател на икономическата комисия в Народното събрание, подчерта, че е обнадеждаващо, че като първи приоритет се очертава икономическият растеж, но изрази опасенията си, че с този темп в близките десет години няма да достигнем средното ниво на Европа, що се отнася до доходите. Според него стои открит въпросът за еврозоната.

„Измерение за социалната справедливост е фактът, че България е член на ЕС, който не е създал нито един финансов или друг проблем на ЕС. А българите са платили много висока цена чрез емиграцията на почти 2 млн. души и това Европа трябва да признае", посочи проф. д-р Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. "Когато младите спрат да напускат селата, градовете и страната ни, тогава наистина ще има европейска справедливост и солидарност.“