В търсене на най-добрия сценарий за България в бъдеща Европа

Въвеждане на Европейския социален стълб

Социалният министър Бисер Петков акцентира върху възможността да се приложи по-скоро Европейският социален стълб, който ще задълбочи социалната интеграция между страните-членки на ЕС.

„С прилагането на Европейския социален стълб ще се постигнат нови и по-ефективни права за гражданите. Принципите и правата, залегнали в стълба, поставят акцент върху начините за създаване на силно конкурентна социална пазарна икономика, която ще осигури заетост и социален прогрес", посочи министърът на труда и социалната политика.

Той се надява приемането на документа да стане в най-кратки срокове, за да се оправдаят засилените очаквания на гражданите на Европейския съюз.

„Публикуваната неотдавна Бяла книга за бъдещето на Европа представи анализ за възможностите за развитие на ЕС през следващите години. Смятам, че за България в по-дългосрочен план сценариите първи и пети са най-благоприятни от гледна точка на заетостта и социалната политика. Те ще запазят съществуващия процес на вземане на решения в ЕС и няма да доведат до отклоняване от съществените приоритети, задачи и дейности в социалната област и заетостта“, подчерта Петков.

Работодателите с конкретни послания към Бялата книга

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (AИКБ) Васил Велев посочи силните и слаби страни на петте сценария за развитието на Европейския съюз.

По думите му първият сценарий, залегнал в публикуваната от Европейската комисия през март 2017 г. Бяла книга за бъдещето на Европа „Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ за запазване на статуквото вече е показал, че ЕС не е достатъчно подготвен за отговор в кризисни ситуации от глобален характер.

„Вторият сценарий да „остане само единният пазар“ и връщане на правомощията обратно на държавите-членки по въпроси, които не са свързани с единния пазар, ще доближи вземането на решения до нивото на гражданите. Така ще бъде преодолян проблемът за прекалена намеса на органите на общността в ежедневието“, смята Велев.

Той обаче е на мнение, че така ще възникнат бариери за бизнеса от 27-те различни законодателства по други области при въвеждане на специфични национални стандарти в областта на екологията, социалната сфера, защита на потребителите.

„Сценарият „тези, които искат повече, правят повече“, чрез диференциране на интеграционния процес, ще даде възможност на  група държави-членки да напредват по-бързо в определени области. Тук въпросът за отвореността и приобщаването на други желаещи страни, без да се поставят допълнителни (особено от двустранен характер) условия, е от съществено значение, за да не се допусне фрагментиране на ЕС“, посочи Васил Велев.

Според него изпълнението на сценария за „фокусиране върху избрани области на общата политика и оттегляне или минимално ниво на общоевропейско сътрудничество в други области“, на който се отрежда четвърто място, ще позволи да се действа по-бързо и решително на ниво ЕС-27.

„Напредъкът на технологиите, глобализацията, демографската криза, миграционните процеси все повече укрепват разбирането за необходимостта от колективен отговор на новите предизвикателства. В допълнение, свеждането до минимум на въвеждането на нови стандарти и детайлна хармонизация ще даде повече гъвкавост на българската икономика да се адаптира към глобалната конкуренция, убеден е председателят на АИКБ.

Той оценява последния сценарий „правим повече заедно по всички области на политиката“ като „постигане на консенсус за споделяне на повече правомощия и ресурси на общоевропейско ниво“.

"АИКБ споделя разбирането, че подобен модел на конституционен скок за допълнително делегиране на национални правомощия на наднационално ниво е трудно осъществим", твърди Велев и се надява, че посоката на развитие на ЕС следва да се основава на комбинация от елементи в отделните сценарии.

Той напомни, че от водените дискусии в АИКБ и от информацията, получена от европейските ѝ партньори, се вижда, че категорично се отхвърля сценарият ЕС да остане само като един Общ пазар и "нищо друго".

„Подобно бъдеще бизнесът изключва. От там нататък има различни нюанси и предпочитания. У нас има определен афинитет към „Правим по-малко, но по-ефективно“. В останалите страни от ЕС подходът към отделните сценарий е още по-диференциран и се подчертава, че е възможно дори в различни области да се осъществяват различни сценарии“, подчерта представителят на работодателите.

Велев акцентира върху факта „ЕС на различни скорости“, който според него съществува и целта на кохезионната политика е точно да смекчава съществуващите различия.

"Затова се провежда политика по сближаването. Затова и отделяме такова внимание на въпроса за влизането на България в еврозоната. Участието, респективно неучастието в еврозоната е един от основните вододели между отделните „писти“, които съществуват обективно или пък някой се опитва да очертае. Ако постигнем интегрирането на България в една междувременно укрепнала Еврозона, ние ще дадем най-доброто решение за поведението на България в условията на „Европа на различни скорости“, заключи Велев.

Мерки на пазара на труда

Любен Томев от КНСБ напомни, че глобализацията и дигитализацията на икономиката променят режима на работната сила и трябва да се реагира на технологическата безработица.

Той се надява да се осигури достъп до образование и пазара на труда за реализацията на Индустрия 4.0 с възможност да се насърчават инвестициите.

„Кохезионната политика трябва да отговори на интегрирания подход, който координира отделните фондове. България очаква след 2020 година кохезионната политика да бъде запазена за всички региони, които подкрепят мерките на пазара на труда в условията на конкуренция  с подкрепа на предприятията, които извършват иновации", подчерта Томев.

Той обясни, че стартъпите в голямата си част са подкрепяни от западни компании, но като недостатък посочи неразвитите им връзки с индустриалния сектор.

"Те все още не се кооперират с местната индустрия, за да навлязат в световните вериги за добавяне на стойност", анализира ситуацията синдикалистът.

Томев е на мнение, че по Плана „Юнкер“ трябва да се усъвършенства още един инструмент, който се отнася до географското разпределение, защото показва неравномерност и доминира разпределението на частния ресурс към големите икономики на Германия и Франция, а трябва да се насочи към по-слабите икономически страни на ЕС.