Гърция излиза от зоната на виновните

Докато глобалният елит се е събрал в Давос за Световния икономически форум, Европейският съюз бе аплодиран за политическия си и икономически напредък през последната година. И никъде другаде тази нова кохезия в блока не е толкова очевидна, колкото в Гърция, коментира редакторът Марк Гилбърт за Bloomberg Gadfly.

Страната се оказа основният обект на обещанието на председателя на Европейската централна банка Марио Драги от 2012 г. да направи „каквото е нужно“, за да спаси проекта за общата валута – дори ако дългът на дадена страна не отговаря съвсем на изискванията по програмата за изкупуване на облигации.

Ръководството на Драги в тази критична ситуация в историята на еврото проправи пътя към сегашния икономически бум, който помага Гърция да излезе от блатото. В същото време изненадващият вот на Великобритания за напускане на ЕС през юни 2016 г. явно пробуди лидерите на блока да се обединят политически срещу по-нататъшни вредни напускания.

Затова комбинацията от местни реформи, макар и на моменти нежелани, и по-широко европейско икономическо възстановяване означава, че Гърция най-накрая е на ръба на нормализирането.

Тя вече не флиртува с идеята да излезе (или да бъде прогонена) от еврозоната. Икономистите повишават прогнозите си за растежа ѝ за тази година до 2,2% в съответствие с очакванията им за еврозоната като цяло. А нивото на безработица се очаква да спадне под 20% до средата на годината – все още разочароващо високо, но под средното равнище от 23% през това десетилетие.

Страната не е като да излезе невредима, доближавайки се толкова много до смъртта. Дългът е на ниво от над 181% от БВП, сочат прогнозите на Европейската комисия, което е двойно над равнището за еврозоната като цяло.

В същото време държавната ѝ програма за продажба на активи върви несигурно. До август Комисията очаква правителството да привлече 3 млрд. евро по-малко от приватизация спрямо първоначалната цел.

Гръцките банки пък все още са претоварени от необслужавани заеми, които формират около 45% от общите им кредити. Правителството въведе електронна система за търгове, за да ускори продажбата на лоши дългове – стъпка, която тази седмица Драги описа като „добре дошла“. Кредиторите в страната обаче имат „извънредно ниско качество на активите“, посочи Fitch Ratings във вторник. Това оставя капиталовата им адекватност уязвима към стрес тестовете, през които ще трябва да преминат по-късно тази година.

Въпреки това инвеститорите възнаграждават усилията на Гърция да оздрави икономиката си, намалявайки доходността по облигациите. Доходността по двегодишния дълг например е около 1,1%, което е с почти 1 пр.п. под доходността на двегодишните държавни ценни книжа на САЩ.

Всичко това вещае добри неща за новата продажба на облигации, която Гърция се надява да осъществи още следващия месец.

Испания получи поръчки на стойност над 43 млрд. евро за 10 млрд. евро облигации, които продаде тази седмица. Въз основа на сегашните пазарни нива Гърция ще предложи доходност с 2,3 пр.п. по-висока от тази на Испания – нещо, което може да се окаже неустоимо за паричните мениджъри.

Гърция последно навлезе на пазара през юли след тригодишна пауза, привличайки 3 млрд. евро от емитиране на 5-годишни облигации. Продажбата на 10-годишни ДЦК ще изпрати силен сигнал, че осем години след първия си спасителен заем възстановяването на страната върви по план.