Кипър ще привлича компании след Brexit и стартъпи от Русия

2018-а - годината на големите проекти за развитие

CIPA ще оказва подкрепа и съдействие както на навлизащи инвеститори, така и на действащите вече на територията на острова, които са ангажирани с реализацията на мащабни хотелски, туристически, бизнес компекси. 2018 г. ще бъде годината на големите проекти за развитие в Кипър, увери Андреас Димитриадис, президент на Асоциацията на големите инвестиционни проекти /Association of Large Investment Projects/, която е един от основните „портали” за навлизането в Кипър на значителни инвестиции.

Една от най-мащабните промени в бизнес средата в Кипър е започващото изграждане на първото на острова интегрирано казино-курорт, което се очаква да бъде най-голямото в Европа. „City of Dreams Mediterrannean”, както ще се казва то, бе официално представено през януари тази година, след като през юни миналата година бе подписан договорът за него с консорциум с водещ инвеститор Melco International Development Ltd. Казино-курортът е най-голямата инвестиция в Кипър в момента – на стойност 550 млн. евро, и за първи път Melco ще осъществява тази концепция извън Азия. То трябва да отвори врати през 2021 г. и се очаква да оказва съществено влияние върху кипърската икономика. Приносът му още от втората година на експлоатацията се оценява на около 700 млн. евро, или 4% от БВП годишно.

Супер луксозният курортен комплекс „Limassol Del Mar” в морската столица Лимасол, представител на ”новата вълна” в архитектурата на острова, вече спечели инвеститорски интерес. В края на февруари консорциум от компании от Кипър и от чужбина подписаха споразумение за изграждането му, което ще е на обща стойност от 400 млн. евро. Първата фаза от комплекса трябва да е готова през 2019 г., а втората – през 2020 г.

Две предложения от инвеститори от Израел и Китай трябва да бъдат представени до края на април, за да се видят перспективите за развитие на пристанището и яхтеното пристанище на крайбрежния град Ларнака. Те също са сред важните проекти както за икономическото развитие на региона, така и като послание за нови инвестиции.

Мерки и стимули

Значителна роля за консолидацията на външни и вътрешни инвестиции в Кипър изиграха данъчните стимули, въведени от първото правителство на Никос Анастасиадис за възстановяването на страната след кризата и споразумението с тройката международни кредитори, потвърждават деловите среди на острова. Премахнато бе данъчното облагане на недвижимите имоти, а таксите за прехвърляне на имоти бяха отрязани наполовина. Данъчни облекчения влязоха в сила за всички нови капитали, инвестирани в кипърски фирми, както и за инвестиции в иновативни компании с цел стимулиране и насърчаване на предприемачеството и иновациите в страната. Ставката на корпоративния данък от 12,5% е една от най-конкурентните в ЕС, което определя и интереса на мултинационални компании от целия свят да използват острова като своя регионална база за централизирани услуги.

Облекчаването на инвестиционния режим е сред първите задачи и на новия кабинет. Президентът Анастасиадис настоя парламентът да приеме по-бързо внесения пакет от пет инвестиционни законопроекта, които ще подобрят условията за правене на бизнес в страната. Те са свързани с реалното обслужване на инвеститорите „на едно гише”, опростяване на инвестиционното право, създаването на търговски съд, даването на възможност за регистриране на дружества в рамките на 24 часа, въвеждането на ефективен институционализиран механизъм за лицензиране на инвестиционни стратегии.

„Гражданство срещу инвестиции”

Кипър обаче привлече много критики и в европейски мащаб заради една от стратегиите си за привличане на чуждестранни инвестиции. Това е схемата за „златна виза”, или за получаване на кипърски паспорт /натурализация/ от граждани на трети страни срещу направени инвестиции.

Тя позволява на чуждестранните инвеститори да придобият кипърско гражданство в рамките само на месеци, след като инвестират 2 млн. евро в Кипър, което основно се прилага за закупуване на недвижими имоти. За последните 10 години по тази програма Кипър е натурализирал 3381 чужденци, главно от Русия и Китай, съобщиха от Министерството на вътрешните работи през март в парламента. Появилите с в медиите данни, че общият размер на инвестициите, с които те са придобили това право, е от порядъка на 4,8 млрд. евро, са „погрешни и подвеждащи”, реагира финансовият министър Харис Георгиадис. Той обяви, че в близко бъдеще ще бъде проведено независимо проучване на икономическото въздействие на схемата.

Европейската комисия ще разгледа подробно националните схеми /Кипър е само една от страните-членки с такава програма/, които позволяват на чуждестранните инвеститори да получат европейско гражданство, с оглед на опасенията за злоупотреби, корупция и риск от пране на пари, стана ясно в началото на март.

„Тази програма има значителен принос към усилията, положени от страната ни да излезе от икономическата криза и да се върне към растеж, и продължава да е важен стимул за привличане на чуждестранни инвестиции”, защити прилагането й председателят на борда на CIPA Михалис Михаил. Според финансовия министър Харис Георгиадис оспорваната схема не е „продажба” на паспорт на Република Кипър, а инвестиции в реалната икономика, за ускоряване на растежа и съживяване на пазара на недвижими имоти, който бе силно засегнат от кризата.

За да се запази доверието в проекта и реалните икономически ползи от него правителството на Кипър подготвя въвеждането на по-строги критерии и процедури. „Акцентът остава върху инвестициите в реалната икономика, но те ще бъдат оценявани според развитието на икономиката на страната ни и на резултатите в отделните сектори, спрямо които ще бъдат адаптирани икономическите критерии в програмата”, посочи Харис Георгиадис.