Европа губи битката срещу мръсните пари

Когато Роб Уейнрайт поема ръководството на европейската правоприлагаща система Европол през 2009 г., той се изправя пред голям проблем: „черните дупки“.

Така нарича той огромните дупки при споделянето на информация, които открива между страните от Европейския съюз по теми от тероризъм до пране на пари.

Нещата са се променили, поне отчасти, пише Politico. Или поне по отношение на споделянето на информация в сферата на тероризма. Не толкова сериозен напредък обаче имаме в борбата срещу финансовите престъпления.

„Професионалните перачи на пари – а сме идентифицирали 400 на най-високо ниво в Европа – прекарват милиарди от продажбата на незаконна дрога и друга печалба през банковата система с ниво на успеваемост от 99%“, коментира той.

Уейнрайт, който ще напусне позицията на директор на Европол в края на май след почти десетилетие на поста, казва: „Създадохме един тон регулации... Банките харчат по 20 млрд. долара годишно, за да управляват режимите си на изпълнение и въпреки това улавяме 1% от престъпните активи всяка година в Европа“.

Според него Европа губи битката с прането на пари, защото използва национални решения, за да се справи с международен проблем. Така, на системата ѝ липсва гъвкавост, която да предотврати „свободната обмяна на информация през границите“.

Според последните данни на Европол между 0,7% и 1,2% от годишния БВП на ЕС бива „засичан като замесен в подозрителна финансова активност“. Данните от 2011 и 2012 г. - последните пълни данни, показват, че парите, замесени в предполагаеми криминални финансови потоци в ЕС надвишават 29 млрд. евро – оценка, която според агенцията е в долния край на очаквания диапазон.

Всяка страна си има свой отдел за финансово разузнаване, но тези национални агенции не се координират помежду си. Липсва координационен орган на ниво ЕС и обща база данни за съхраняване на информация.

Проучване на Европол от 2017 г. сочи, че през 2014 г. националните отдели са получили почти 1 млн. съобщения за съмнителни сделки, но над 65% от тях са били само в две страни от ЕС – Великобритания и Холандия.

Бъдещето на Европол, след като Великобритания напусне ЕС, също е труден въпрос за Уейнрайт. Според него Великобритания играе ключова роля за успеха на Европол и трябва да остане така и при новодоговорената сделка.

„Тревожа се за това как Европол може да продължи да помага ефективно на страните членки в борбата с организираната престъпност и тероризма. Това означава, че трябва да гарантираме, че днес [ролята на Великобритания] като много значим оперативен партньор на Европол ще бъде запазена в бъдеще“, казва той.

Друг проблем, с който Европол трябва да се справи, са киберзаплахите, смята Уейнрайт. Подобно на прането на пари, това е проблем, с който се води битка на национално, а не на международно ниво.

„Съществува една липса и предизвикателство за всички нас в европейската общност е да се опитаме да смекчим ефектите от тази липса“, казва той. „Как можем ние, като общност на ЕС, да гарантираме, че имаме правилния колективен отговор на тази заплаха, докато все още следваме договорената линия, че това е в компетенциите единствено на страните членки? Трябва да променим начина си на мислене“.

Уейнрайт постигна повече успех в убеждаването на страните, че трябва да споделят повече информация, свързана с тероризма, например за чужди бойци.

„Черната дупка в разузнаването малко или много се запълни“, казва той. „По време на атаките в Брюксел (март 2016 г.) имахме 6000 разузнавателни сведения в информационната система на Европоп, свързани с тероризъм. Днес, две години по-късно, те са половин милион“.

Ролята на агенцията също се промени през мандата му. През 2016 г. Европейският парламент одобри нови правомощия на агенцията, с които страните предоставят повече информация. Така, за Европол е по-лесно да създава специализирани отдели за борба с тероризма.

Агенцията освен това засили отдела си за борба с онлайн терористична пропаганда, работейки с гиганти от социалните медии, за да премахне материал на терористични групировки като ИДИЛ.

Подобни промени и политически натиск позволиха на агенцията да подкрепи още повече разследвания за борба с тероризма в сравнение с преди това. През 2017 г. тя е помогнала на 439 антитерористични операции в Европа спрямо 127 година по-рано.

Уейнрайт признава, че все още има „части от черната дупка, които не са запълнени“, но и, че ситуацията е „съвсем различна спрямо тази от преди 2-3 години“.