Кого защитава европейският бюджет - хората или границите?

Европейският съюз се нуждае от бюджет, който да защитава бедните, а не границите и отбранителната индустрия, пишат в коментар за EurActiv Лео Уилямс, директор на Европейската мрежа против бедността, и Вито Телеска, президент на Италианската мрежа против бедността.

Преговорите по новата бюджетна рамка на общността вече започнаха през май, посочват те. Накъде се насочват парите обаче е показателно какви са политическите приоритети. Те сякаш не взимат предвид 118-е млн. европейци, които живеят в бедност и техните искания - инвестиции в социалната сфера, здравеопазването и социална подкрепа.

Бедните европейци не искат да разчитат на хранителни банки, а в последните години броят на хората, които се обръщат към тези институции, расте, но не искат да бъдат част от 10-те процента работещи бедни.

Европейската комисия предлага за Бюджет 2019 някои много необходими стимули за борба срещу бедността и социалното изключване - основно чрез Европейския социален фонд. Но в предложението се включва и намаляване на разходите за кохезионната политика със 7%, докато бюджетът за отбрана расте 22 пъти, за сигурност - с 40%, и са предвидени повече разходи за защита на границите, включващи и назначаването на нови 10 хил. граничари.

ЕК нарича този бюджет "защитаващ и даващ власт". Но кого или какво пази той, се питат анализаторите. Според тях това ще са границите и отбранителната индустрия, а не 25-те процента европейци, които са в риск от бедност и това повдига много важни въпроси за бъдещето на Европа.

"Това не са политическите послания, които можем да изпратим на гражданите", пише още в коментара, публикуван в EurActiv. Образованието за бедните и социалното включване са публични блага и трябва да бъдат определяни като с най-висок приоритет за политиците.

Лидерите на ЕС трябва да го имат предвид по време на Европейския съвет, който ще се проведе на 28-29 юни, заявяват още анализаторите.

За тях намаляването на парите по кохезионната политика е неприемливо и инвестициите в социални дейности никога не бива да се приемат като излишен разход. Тези разходи са благо за всички европейци и с тях се постига борбата срещу бедността и социалното изключване.