ЕСМ не очаква Италия да загуби скоро пазарен достъп

Няма непосредствена опасност от това Италия да загуби пазарен достъп или рейтингът ѝ да бъде понижен под инвестиционния, тъй като икономиката на страната има скрита сила. Това заяви ръководителят на Европейския механизъм за стабилност Клаус Реглинг, цитиран от Ройтерс.

Изказването му бе направено в отговор на въпрос за това какво би станало, ако Италия загуби достъп до пазарите както Гърция през 2011 г., по време на събитие в рамките на срещата на Международния валутен фонд (МВФ) в Бали, Индонезия.

„Няма непосредствена заплаха за Италия да загуби достъп до пазарите, няма непосредствена заплаха да бъде понижена под инвестиционното равнище, все още има две равнища отгоре“, заяви Реглинг.

Той също така заяви, че по време на гръцката дългова криза Италия никога не e губила пазарен достъп заради скритата сила на своята икономика.

„Независимо от високите нива на дълга фискалният дефицит никога не бе прекомерно висок, първичният излишък беше порядъчно голям, Италия има излишък по текущата сметка и италианските частни спестявания са много силни, а голяма част от италианския държавен дълг е в ръцете на местни“, заяви още ръководителят на ЕСМ.

Популисткото правителство в Рим разпали опасенията на пазара, когато обяви преди две седмици плана си да увеличи бюджетния дефицит на страната до 2,4% от брутния вътрешен продукт през 2019 г. и да го запази на това равнище и през следващите две години.

Това би означавало също и по-висок структурен дефицит – балансът, който изключва някои еднократни ефекти, както и тези на бизнес цикъла, а и по-големи задължения в една страна, която вече има съотношение на дълга спрямо БВП в размер на 133% - второто по големина в Европа.

„Не харесвам съобщенията за фискалните цели за следващите три години, тъй като те не съответстват с европейската фискална рамка, която навремето бе приета от всички правителства, включително и италианското“, посочи Реглинг.

Натискът от страна на инвеститорите, които разпродадоха италианския си дълг, както и от страна на останалите държави в еврозоната, накара Рим да понижи целите си за дефицит за 2020 г. и 2021 г. до съответно 2,1% и 1,8%, което според представители на еврозоната обаче не е достатъчно, тъй като дългът отново ще нарасне.

„Вече видяхме, че италианското правителство направи някои корекции през последните няколко седмици, така че вярвам, че това няма да е краят“, посочи още Реглинг, според когото няма причина да се очаква най-лошото.