Стоманодобивната индустрия лобира успешно пред ЕК за въглеродните емисии, но защо?

С решението да позволи на стоманодобивната промишленост да изгори газовете от доменните пещи до 2026 г., Европейската комисия (ЕК) се отказа от по-ранната си позиция.

В своето последно предложение за разпределение на квотите за въглероден диоксид при промишлеността след 2020 г. европейският изпълнителен орган предложи да се предоставят безплатни квоти за доменните пещи , които изгарят газовете, генерирани от използването на въглища и кокс, вместо да използват твърдите изкопаеми, съобщава Euractiv.  

ЕК посочва, че емисиите от изгарянето на газовете ще трябва да се редуцира отново от 2026 г., когато стоманодобивните предприятия вече ще се наложи да създават въглеродни квоти, за да продължат с тази практика.

Това е решение, което противоречи на Парижкото споразумение за изменението на климата и е резултат от ожесточеното лобиране на компаниите от стоманодобивния сектор с държавите членки на ЕС и ЕК, смятат от Euractiv.

Приетата през миналата година реформа на европейския пазар на въглеродни емисии успя да повиши цените на квотите, главно заради ограничаването на броя им, което насърчи промишлеността да ги купува.

Сега директивата трябва да се тълкува чрез делегирани актове, които се изготвят от ЕК и след това се представят пред Европейския парламент и Европейския съвет за одобрение.

Това е една стъпка назад, която по никакъв начин няма да помогне при борбата с климатичните промени.

Първоначално, ЕК търсеше начин да прекъсне разпределението на безплатните квоти за въглеродни емисии от изгаряне на газове в доменни пещи от 2021 г.

Тази практика за изгаряне на газове вече е забранена или строго регулирана в повечето европейски индустрии, като рафинериите и добива на петрол, определяйки я като изключително вредна.

Смесването на въглерода с кокса и желязната руда произвежда два пъти повече въглероден диоксид в сравнение с въглищата.

Повечето европейски доменни пещи вече са намерили решения на този проблем. Изгарянето може да бъде избегнато чрез рециклиране на газа в топлинни вериги или чрез генериране на електроенергия.

„Като предоставяме безплатни квоти на силно замърсяващи газови емисии, ние не помагаме на климата“, смята Фемке де Йонг, директор в Carbon Market Watch.

Обемът на енергията, която би могла да бъде запазена чрез забрана на изгарянето на газове в сектора се равнява на електроенергията, консумирана от 1 млн. души за една година.

Общата сума за това се изчислява на 120 млн. евро или 6 млн. квоти годишно.

Тези пари, според Euractiv, ще бъдат прибрани от производителите на стомана, а няма да отидат в държавната хазна.